автор: kaliopa_ina

Тя захапа сандвича с малките си зъбки и изобщо не видя, кога върху блузката й се лепна дълга капка кетчуп. До нея артистично се свлече малко майонеза.
Момиченцето енергично намести раницата на раменете си и внимателно пресече улицата. Бяха я учили да се оглежда в двете посоки и да преминава на пешеходната пътека пред училище, а не на кръстовището. Толкова дълго я влачиха за ръка и я караха да върти глава на всички посоки, че тя намрази улицата. Възприемаше я като нещо стръвно, на което изведнъж ще се появи кола и ще я блъсне. Освен това майка й унизително я стискаше над лакътя, а и наоколо всички възрастни се държаха по същия начин. Веднага си проличаваше кои са малките. Другите си пресичаха сами, само някои от най-големите се държаха за ръце, ама защото бяха гаджета.
Пресече и изхвърли салфетката в кошчето отсреща. И точно тогава чу онзи звук – тупване и пищящи гуми, и някакъв женски глас, който пронизително се издигна над всичко. Момиченцето бързо се извърна – точно зад гърба й се беше случило онова, което дебне децата, ако не се оглеждат. От асфалта тъкмо се надигаше сгърчен дядо с тъмносин шлифер. До колата, която го беше блъснала, тежко дишаше брадат мъж със странно пожълтяло лице. Тя побягна, дори не видя дали имаше кръв. Само колата беше ярка, като най-светлия флумастер от четирите й червени. Краката й тупаха, както онзи дядо тупна. Глух, глух звук и после писъците. Тя преглътна и спря да тича, за да спре звука. После забеляза капките на блузката си – бяла и червена, сигурно всички виждаха как се е омазала. Присви раменца в опит да скрие позорния кетчуп. Още малко й оставаше до вкъщи.
Ето защо я стискаше майка й за ръката.
Раницата днес е особено тежка и убива.
И вече й се пишка.
А точно пред блока чичо Пешо учтиво й отваря вратата:
- Път на дамите – смешен е тоя чичо Пешо и винаги пуши цигари. Даже на терасата сутрин, тя го е виждала.
- Добър ден – учтиво поздравява, както са я учили и търчи нагоре по стълбите, за да скрие изцапаната блузка.
Ами ако точно днес не беше минал учителят по физкултура и не беше се скарал на децата, дето я прередиха? Ако не беше огладняла? Тя щеше да издаде глухия звук върху асфалта. Ако колата днес е решила да удари някого, а тя се беше зазяпала в момичето, което се оглеждаше във витрината? А ако дядото беше избързал? Ако му бяха отстъпили ред на някоя опашка?
Трябваше да си измие ръцете и да преоблече куклите. След училище винаги им сменяше дрехите и обичаше да си поиграе малко с тях. Едната вече беше с къса коса, защото на първия учебен ден я изкъпа и подстрига, а най-любимата й имаше червило, което й направи с розов лак за нокти.
Момиченцето изсипа на дивана кашона с кукленски дрехи и апатично разрови купчината. Всички изглеждаха толкова.. неистински. Куклите могат да си стоят с един чифт дрехи и никога да не се окапят с кетчуп. А обувките все им падат. Тя нахвърли всичко обратно в кашона, отгоре нареди послушните играчки.
- Вече съм голяма за бебешки игри – им обясни и отиде да си вземе несесера с флумастерите – Ще си порисувам.