Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Tanita_eli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14154

Онлайн са:
Анонимни: 247
ХуЛитери: 2
Всичко: 249

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕдна пресечка пред детството
раздел: Разкази
автор: kaliopa_ina

Тя захапа сандвича с малките си зъбки и изобщо не видя, кога върху блузката й се лепна дълга капка кетчуп. До нея артистично се свлече малко майонеза.
Момиченцето енергично намести раницата на раменете си и внимателно пресече улицата. Бяха я учили да се оглежда в двете посоки и да преминава на пешеходната пътека пред училище, а не на кръстовището. Толкова дълго я влачиха за ръка и я караха да върти глава на всички посоки, че тя намрази улицата. Възприемаше я като нещо стръвно, на което изведнъж ще се появи кола и ще я блъсне. Освен това майка й унизително я стискаше над лакътя, а и наоколо всички възрастни се държаха по същия начин. Веднага си проличаваше кои са малките. Другите си пресичаха сами, само някои от най-големите се държаха за ръце, ама защото бяха гаджета.
Пресече и изхвърли салфетката в кошчето отсреща. И точно тогава чу онзи звук – тупване и пищящи гуми, и някакъв женски глас, който пронизително се издигна над всичко. Момиченцето бързо се извърна – точно зад гърба й се беше случило онова, което дебне децата, ако не се оглеждат. От асфалта тъкмо се надигаше сгърчен дядо с тъмносин шлифер. До колата, която го беше блъснала, тежко дишаше брадат мъж със странно пожълтяло лице. Тя побягна, дори не видя дали имаше кръв. Само колата беше ярка, като най-светлия флумастер от четирите й червени. Краката й тупаха, както онзи дядо тупна. Глух, глух звук и после писъците. Тя преглътна и спря да тича, за да спре звука. После забеляза капките на блузката си – бяла и червена, сигурно всички виждаха как се е омазала. Присви раменца в опит да скрие позорния кетчуп. Още малко й оставаше до вкъщи.
Ето защо я стискаше майка й за ръката.
Раницата днес е особено тежка и убива.
И вече й се пишка.
А точно пред блока чичо Пешо учтиво й отваря вратата:
- Път на дамите – смешен е тоя чичо Пешо и винаги пуши цигари. Даже на терасата сутрин, тя го е виждала.
- Добър ден – учтиво поздравява, както са я учили и търчи нагоре по стълбите, за да скрие изцапаната блузка.
Ами ако точно днес не беше минал учителят по физкултура и не беше се скарал на децата, дето я прередиха? Ако не беше огладняла? Тя щеше да издаде глухия звук върху асфалта. Ако колата днес е решила да удари някого, а тя се беше зазяпала в момичето, което се оглеждаше във витрината? А ако дядото беше избързал? Ако му бяха отстъпили ред на някоя опашка?
Трябваше да си измие ръцете и да преоблече куклите. След училище винаги им сменяше дрехите и обичаше да си поиграе малко с тях. Едната вече беше с къса коса, защото на първия учебен ден я изкъпа и подстрига, а най-любимата й имаше червило, което й направи с розов лак за нокти.
Момиченцето изсипа на дивана кашона с кукленски дрехи и апатично разрови купчината. Всички изглеждаха толкова.. неистински. Куклите могат да си стоят с един чифт дрехи и никога да не се окапят с кетчуп. А обувките все им падат. Тя нахвърли всичко обратно в кашона, отгоре нареди послушните играчки.
- Вече съм голяма за бебешки игри – им обясни и отиде да си вземе несесера с флумастерите – Ще си порисувам.


Публикувано от Amphibia на 12.02.2008 @ 20:23:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   kaliopa_ina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.05.2024 год. / 13:20:07 часа

добави твой текст
"Една пресечка пред детството" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Една пресечка пред детството
от regina на 13.02.2008 @ 12:01:46
(Профил | Изпрати бележка)
никакви кукли!:))
апропо... и по-лошо порастване има...а ти си разказвачка и половина!/))


Re: Една пресечка пред детството
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 14.02.2008 @ 20:51:39
(Профил | Изпрати бележка)
Никакви :)
Благодаря, Рег!

]


Re: Една пресечка пред детството
от radi_radev19441944 на 13.02.2008 @ 14:11:18
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Една доста тъжна приказка, но истинска.


Re: Една пресечка пред детството
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 14.02.2008 @ 20:52:53
(Профил | Изпрати бележка)
И тъжна, и весела - като в живота, Ради

]


Re: Една пресечка пред детството
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.03.2008 @ 21:57:17
(Профил | Изпрати бележка)
С удоволствие прочетох и ти пиша заслужена петица за майсторското перо на разказвач!

Поздрави от Пастирката!


Re: Една пресечка пред детството
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 22.03.2008 @ 16:34:23
(Профил | Изпрати бележка)
:) Благодаря! Един ху-у-убав пасторален ден ти желая!

]


Една пресечка пред детството
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 25.03.2008 @ 00:12:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Много истинска приказка - за деца и възрастни. Увлекателно пишеш, Ина! Поздрави.


Re: Една пресечка пред детството
от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 25.03.2008 @ 18:06:43
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря :)
Нали знаеш, приказките се случват само, когато има доверчиви и жадни очи, за да ги видят

]


[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 25.03.2008 @ 18:15:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Така е... Детето в нас винаги е доверчиво и жадно за тях. Поздрави отново.

]