автор: babazlata

Усмивката червена,
дето ме пленяваше,
сега не ме вълнува.
Усмивката червена,
пулсира някак кървава-
изял си ми сърцето.
И мислиш, че ме притежаваш,
болезнено ме искаше изцяло,
но никак чувствата ми не смущаваш,
сега съм каменна, а можеше да бъдем цяло.
Защото обич не е притежание,
сега изял си просто моето страдание.