автор: Hemu

Почти невидим лунен път в нощта
докосва силуети вплетени в едно,
без свян и капка срам от страстта
долавя ритъма, обгръща нежно...
Нима е грях, щом води любовта
и споделеният момент сближава?
Усещане... Извира в нас страстта.
Трептения... Екстаз се умножава.
Докосващи, искащи, отново „живи",
вълни бушуващи, неземно чувство,
свободни и обвити в мрак, игриви
взаимно, диво създаваме изкуство.
Отдаване, любов над греховното
издигаме се един друг в безкрая,
мигът в интимност е съдбовното
нежен порив на любов сред Рая.
Лунен път единствен в тишината,
долавя чистотата и я пази, гали...
Дано миг само почака ни зората,
но... слънчев лъч хоризонта пали.

2006г
(редактирано 12.02.2008г)