автор: pord

Всичко почна от нищо – безшумно. Уж невинна частица изскърца,
а душата отчаяно клюмна като просната в банята кърпа.

Срита всички изпити шишета и изтръгна страха си из корен,
очилата за късогледство счупи в пода на своята гордост.

Той живя, неизвестният – поданик по произход, призвание, участ,
по паспорт и по диплома - годен и свободен – по конституция.

Той живя като всички и никой – за заплата, любов и изкуство,
с гарнитура във хола и фикус до тавана на своите чувства.

Нова страница? Някакъв увод? Всички пътища спяха, протрити
от коравите вехти обувки на поети, войници и скитници.

Път не беше оставен за него, пък и нямаше кой да разкаже
накъде и защо е потеглил, недорасъл за своята жажда.

Ще се върне след краткото бягство, въпросително свит и учуден:
да изстиска без жал от душата си и последния порив за удар.