Без цигара стиховете не се появяват,
крият се зад ъгъла като престъпници,
преструват се на умрели лисици
или човъркат някаква философска машина.
Чакат я да тръгне,
за да се повозят до Сътворението.
Без цигара е опасно да се живее –
демокрация с ловци и патици на Балканите,
футбол с крайпътни дървета,
костюми с часовников механизъм...
Тук там се мяркат, градове, гори, пирамиди, океани.
надписи на камък, на пергамент, капки от героизъм
и клатещи се стихотворения, готови всеки миг
да станат пасажери на потъналите ми гемии.