автор: bertoni

Един ден,ако не бързаш,
ти може би ще спреш до мен.
Тогава ще откриеш, че ни свързват
нощта и утрото на днешния ден.

Тогава ти ще видиш,че в косите ми
оставил си и ти следа.
И пак ще се огледаш във очите ми,
зелените,твоята мечта.

Тогава пак ще видиш, че се раждаме
аз в теб, а ти петкратно в мен.
Чрез ласките в душите си насаждаме
копнежа и миражите на днешния ни ден.

Един ден,ако наистина не бързаш
и си решил, че ще останеш с мен,
ти трябва да си сигурен,че ще ни свързват
нощта и утрото на всеки ден.

Аз искам да те задържа завинаги,
Но зная – ти не ми принадлежиш,
В сърцето плачат болки неотминали,
а ти мълчиш, ти все така мълчиш.

И по-добре да има само мълчания,
защото ти казваш - думите не правят любовта.
В ръцете ни събрани всички разстояния,
превръщат се във малка топлинка.

Обичах тази топлинка,която
ме правеше в живота горда и добра.
Не бих те заменила и за злато,
ала завинаги не мога и не искам да те спра!