автор: pord

Като слушаше как управляващите се хвалят с постигнатите успехи и се мръщят на критиките в Доклада, Буци Буцев-Буцата – някогашен шампион и настоящ бизнесмен, искрено се ядоса.
-Па тия една лека критика категория „Перо” не могат да приемат! Направо е Ден на отворените усти!
После се умълча, понеже му хрумна идея. Свика спешно сътрудниците си от охраната, запали пура колкото бухалка и заяви:
-Много институции напоследък взеха да обявяват веднъж годишно Дни на отворените врати! Е, аз реших да обявя Месец на отворените врати!
-За теб, бос, вратите им винаги са отворени, даже и без да стъпваш там! – рече един.
-Ти да мълчиш! – сгълча го поласкан Буцата и продължи:
-Извадил съм си почти целия бизнес на светло, вече нема какво да крия. Ще пускам народа да ми разглежда фабриките, рибарниците, хотелите, игралните зали, колекциите, ловните полета! А в първия цех, дето го първатизирах, ще открия музей с постоянна експозиция, която да показва моя път в бизнеса.
С шумни възгласи всички одобриха идеята.
-Доведете ми бързо некой музеен спец да обсъдим детйлите.
След месец Буцата даде голяма пресконференция, на която запозна журналистите (повечето криминални репортерки) с начинанието си. След това с автобус ги докара в Музея на капиталистическото развитие, както го бе кръстил по идея на музейния спец.
Музеят бе уреден по всички правила на музейното дело и законите на красотата. Експонатите бяха грижливо положени в остъклени витрини, по стените висяха обяснителни табели, снимки и картини, а в ъглите на помещенията восъчни фигури представяха я Буцата, я негови бизнес партньори и приятели политици в различни моменти от живота. Имаше и видеозала, където щяха да се прожектират филми за живота и дейността на Буцата, както и специален кът, в който бе изложена оръжейната му колекция и отстреляни от него трофеи на диви зверове.
Буцата сам разведе журналистите, сподирен от пищна красавица, която бе представил като бъдещ екскурзовод на музея. В края на изтощителната обиколка Буцата заведе групата при един стар трикрилен гардероб.
-Това е любимата ми мебел – призна той с просълзени очи. – От баба ми Параскева Гуцева е. Тук държа спортните си дрехи, главно анцузи от времето на състезателната ми кариера и първите години в бизнеса.
Буцата избърса очи и погледна въпросително.
-Може ли да надзърнем вътре? – изчурулика млада репортерка с гол пъп и пълни устни.
-Че как! – почти обиден отвърна Буцата и се обърна към бъдещата си екскурзоводка:- Муци, отвори гардероба!
Момичето грациозно завъртя задничето си и с дългите си тънки пръсти с лилави нокти дръпна дръжките.
Всички ахнаха: гардеробът бе пълен със скелети! Дори Буцата зина от изненада. Отвътре се изтърколи череп и опря в краката му. Като изключим дупката от куршум в тила, беше много добре запазен.
Екскурзоводката припадна, но Буцата начаса се окопити.
-Изнесете я оттук! – заповяда той на охраната. – Ще си намеря некоя със здрави нерви.
Сетне се обърна към скупчените журналистки:
-Иска ли некоя от вас да взема три бона заплата?!