автор: whoami

От люлка ги е още залюляло
море ли е, съдба ли, дявол знай.
Потеглят още по задразгавяло,
а рибата в дълбокото играй.

Не я ловят, морето им я дава,
(то не е чекмедже, не се краде).
Дали ще имаш пай, пак то решава,
ще вземеш риба, ако то даде.

Понякога късмета им намига -
потича риба - сребърна река,
но случва се и за чорба не стига.
това е то, с морето е така.

То тяхната, че си е трудна, трудна-
студ, вятър и вода, и все навън,
а рибата проклета ранобудна
не спи, но и на тях дава сън.

А вечер щом след битката с морето
обгърне ги смълчана тъмнина,
пак в краткия им сън сребро ще свети,
до утре, до последната вълна.