автор: pord

Дай, Боже, всекиму да знае,
че знае, но не знае много!
И че плътта намира края,
но че духът го превъзхожда.

Мъдрец е, който не оставя
на мира евтините страсти
и даже в сигурните лаври
открива гнилия израстък.

Изглежда му е кипнал келят:
от памтивека все го бесят
и тровят, и горят, и стрелят,
а после го възпяват в песни.

Той знае, че не е последен
и чашата поема смело,
развеселен от тая щедрост,
с която са му я налели.

Отново ще разтърсят драми
разкаяните ни души.

Дано да я изпие само!
Че може и да я строши...