автор: gek

По молба на никове различни,
за вкусове от плахи до цинични,
поема най-велика съчинихме
и графомански страсти укротихме:

Имам си червена връзка
да завързвам мръсни рими
на врата си необръснат.
Но са с особен гъдел тия
дето все ме укоряват,
че не е по пионерски.
                  Чук, но как да възклицавам
                  под пасквилите им бесни?!

Гек, давай вперед! Мы не писатели,
Мы это так… Но можно и когда-то
Будем!!!


Череши са ни думите
в арената за бикове.
Не е виновен Цезар,
че Рим не е Везувий
и Клеопатра е далеко –
череши не обича.
След битките
костилките събира...
Ще се възроди Египет!

Ей, Чук, обърка римите!!!
                  Ну мы-же не писатели! Но будем!
А это просто так...

Vi et armis!
(със сила и оръжие)
през дължините на
твоя пулс
потъвам
в зимното отсъствие
на крясък
и се сгушвам
в щита си -
„Vincere scis, Hannibal; victoria uti nescis” *
(ще преведа, не псувам)

Чекай, братко, чекай малко.
Важното е да е жалко!
Я кажи ми за луната,
за нощта, за самотата,
за съседите ти бесни,
дето хич не им е лесно,
сготви ли ти днес жената
или с друг си подели кревата...

Чекай, братко, чекай малко.
Спри, че верно стана жалко,
виж –
момичета скачат на ластик
да им разкажем правилата
на играта -
да разтеглим локумите, бейб
докато не е заспало
пияното око на маслината
в твойто мартини
сухо, по-сухо
най-суха пустиня
е устата ми, бейб
скърцам пясъчно-жълт
по лицето ти
и съм, нека съм
няма камила
в твойто албумче
със снимки
от пирамидите
алкохолен ескейп,
лепнещ клавиш
си в ръцете ми, бейб
да поскачаме двама
ем ай
ем ти
и нека си, нека си
няма
толкова скучна целувка


--------------
* „Умееш да побеждаваш, Ханибале. Но не умееш да се ползваш от победата.” – думи на картагенския пълководец Маахарбал към Ханибал.