автор: midnight_witch

когато си тръгнеш и ръцете ми се обръщат на запад
затова залязват вместо мен
в един неопределен час
бавно
като гърлен звук на сова плъзгащ се над клони и часовници
мислите спират и преглъщат една секунда
защото
съм окото на кулите
които построи докато се решех нощем
а косите ми се усукваха върху пръстите на парапетите
и валяха през прозореца чак
до стъпалата ти
галеха с език завоите на късата ти памет
после заспиваха в едно чекмедже
в което никога няма ножици нито
тежки шноли от коруба на костенурка
или евтина пластмаса в червено
като устни
нахранени с живи сърца
а само отпечатъци от пръстите ти ,
които ме сънуват