Зъбчето на кака вчера се разклати.
Да й го извади тя помоли тати.
Тати се страхува – зъбчета не вади.
Дълго той умува и ...не го извади.
С таз молба голяма
кака моли мама.
Мама се захвана –
седна на дивана,
зъбчето прихвана,
дърпа и натиска,
ала да излиза
зъбчето не иска.
И тогава кака рече и отсече:
“Вече съм голяма и съм ученичка,
зъбчето ще махна още днес самичка.”
Бръкна във устата с пръсти неизмити,
дърпа, клати, стиска
със очи присвити.
Ето, че накрая зъбчо се предава
И да го извади какичка успява.
Погледнете кака – хич не е унила
И без зъбче даже пак е сладка, мила!