автор: pord

Познавах най-добрия слаломист.
Видях го как се спускаше по пистата
с алпийска сигурност, с алпийски риск.
По цели нощи после ги разлиствах.

Той имаше издайнически нюх
за всеки извънреден снежен оток,
междинно време като никой друг;
завоите превземаше по ноти.

А най-опасният от тях – към славата –
сребрееше като подкупен.
Накрая друго и не му оставаше,
освен да си отиде вкъщи с купата.

Защо тогава да не бъда гаден?
Промъкнах се, една врата преместих –
и там алпиецът безславно падна.
Дюдюка публиката близо месец.

Но ето че завиваме към края:
друг слаломист дойде, вратата върнаха,
а мен за публикуване на тайна
от федерацията ме изхвърлиха.