Вече ви казах - в мен има нещо нередно. Понякога ми се случват странни неща, които после разказвам на приятели, а те се смеят и не ми вярват. Такава беше и историята с бухала.
Аз живея на шестия етаж, в панелен блок близо до гората. Компютърът ми е на маса пред прозореца. Отвън има дървен перваз за цветя, но когато това се случи, беше краят на зимата и первазът беше празен.
Та, прибрах се аз този ден изцедена от умора и заседнах пред компютъра да гледам филм. Свила съм се удобно в креслото, вперила поглед в екрана, котката бръмчи доволно в ръцете ми, а мисълта ми се рее като пухкаво облаче по ясно небе. Пред мен на половин метър е прозорецът. А навън студено и влажно, на здрачаване. Гледам си филма, времето си тече безметежно и почти съм се хипнотизирала, когато в периферното ми зрение огромна сянка закри балкона. Докато се обърна с лице към прозореца, на перваза вече приземяваше разперил огромни над метър крила бухал. С бавни и флегматични движения прибра крилата си и замръзна в поза на каменен сфинкс. Очите му бяха светло кафяви и кръгли. Над тях имаше много красиви вежди, които му придаваха вид на престарял мъдрец. Отпред на гърдите перата му бяха подредени с такава прецизност, че изглеждаше като нарисуван. Спрях филма, за да не го изплаши картината от екрана. Гледахме се в очите известно време ... нямам представа колко. Той ме съзерцаваше спокойно сякаш точно за това беше дошъл. Ама погледът му необятен, може да потънеш в очите му в място познато от детството, където нямаш грижи, нощта е ден и всички хубави неща ти предстоят... Това видях аз. А той какво прочете в моите.... никога няма да разбера. Но поне усетих, че не го плаша. Накрая бавно разпери криле и се надигна над перваза на прозореца. Крилата му изпълниха балкона. Лек замах и вече се беше изнесъл пред блока и съвсем без да се движи прелетя над подредените в уличката коли и се скри в гората. Аз бях удивена, зашеметена, вдъхновена, вцепенена - всичко на куп. Беше като в сън, от който се страхувах да се събудя, за да не си отиде магията. Беше като част от филма който гледах, като оживял плод на хипнозата, в която бях изпаднала пред екрана... Приличаше на всичко друго, но не и на реалност. Освен това не бях съвсем сигурна, че беше бухал. Кога друг път съм виждала такова нещо. Тогава на помощ дойде световната мрежа. (Да са живи и здрави хората измислили WEB браузерите и търсачките.) Разрових се, намерих нощните птици по нашите места и точна снимка на бухал. Нямаше никаква грешка.
Сега знам, че в гората на сто метра от жилището ми живее приятел, красив и благороден, мъдър и чаровен, който не знае за съществуването на световната мрежа, не гледа филми, ловува, за да оцелее и който не се плаши да ме погледне в очите.
Но какво знае той за мен.... никога няма да разбера.