автор: duende

Не ме напускай
Трябва да забравим
Нали така е редно -
Всяко чувство
Напуска ни…
И го забравяме веднага…

Остават
Времето, обидите,
Раздадени напусто
Пропуснати съкровища
Които само споменът изравя

Но само, само да умеех
Само да се бях научил как
Часовете, що жестока болка ни оставят
Що на късове раздират
Вените на бедния глупак
Да забравя и да погреба
Вълните да помоля да измият
Неверните, болезнени следи
Но….
Моля те, не ме напускай ти

Кълна се, ще ти подаря
Дъждовни перли
Мокри от сълзи
За теб ги пазя от земи далечни
Където нивга не вали

Земята със окървавени пръсти ще дълбая
Докато небето ме премаже
За тебе и за мене гроб ще изкопая
Ще легна сам и няма да ти кажа

И в този гроб
Във моя личен ад
Любовта ми крехка ще царува
Щом смачка я безмилостния свят
Поне в смъртта тя нека да изплува

Не ме напускай
За тебе ще измисля даже
Красиви думи
В букет прекрасен ще ги наредя
Ще се моля моя стих да ти разкаже
За сърца, прегърнати в нощта

Ще ти изпея песента за онзи крал
Който никога не те позна
И без своята наречена кралица
В двореца пуст и мрачен сам умря

Не ме напускай
Аз съм тъй различен
По богат от Бог съм
Щом съм те обичал…

Често от забравен стар вулкан
Покълва споменът за дъх на лава
И мъртвата, изпечена земя
В красива пролет жито дава.

Аз давам като нея
В прегръдката на разцъфтелия април
И житото е песента, която пея
Как с тебе силен и щастлив съм бил.

И щом се спусне дивна вечер
И в олтар от огън в непристъпното небе
Възпяти от молитвен зов далечен
Венчаят се червеното и черното сърце.

Нощта ще шепне тихичко въпроса
И отговори - преброени часове

Че двете влюбени души едно са
Но и тогава най-остават две…

Не ме напускай, моля те, недей
Ще замълча,
сълзите си ще скрия
В пазвата си змия ще приютя
И благодарен черната отрова ще изпия

Ще гледам как
Засипва пясък позлатен твойте стъпала
Вълни припяват на танца ти прекрасен
А аз ще се превърна във скала
В студен и черен къс нещастие

Нека поне стана сянката,
на твоята сянка привечер

сянка на ръката ти, когато гали
сянката на твоето куче,
когато спи в краката ти

нека поне бъда сянка,
тъй близо до теб.

Нали не можеш да напуснеш сянка?
Нали не можеш?
Не ме напускай!….