автор: iasmina

Извънредна емисия на радио "Плямпало" -
гостува ни звездата на ефира Златка Злорадка Превратаджийска!
Здравейте,
скъпи мои, отчаяли се че ще ме чуят отново, слушатели!
Аз, вашата непотопяема приятелка, отново съм тук!

Дълго отсъствах наистина... Къде ли не бях!... Какво ли не видях!... И все заради вас, моите ненаситни фенове и фенки! Без мен вие може би, едва ли не, навярно... - абе, какво го усуквам? - безспорно сте затъпяли от скука, но аз отново съм тук! Затова вместо да се извинявам за наистина длъжкото си отсъствие, нека да ви припомня с кого си имате работа, за да можете отново да влезете в час.
Вие без съзнание... - пардон: без съмнение помните това средство за масова деформация, радио "Плямпало", на което аз, вашата двулична имиджмейкърка, бях и си оставам най-ценния кадър. Бях и съм, защото толкова популярното в нашия ръкав на галактиката наше радио едва ли би имало и половината от деформиращото си въздействие ако не бях аз! Но аз съм! И то между вас! А вие безсрамно... - пардон: безспорно знаете, че съм клюкарка от класа! И както много добре помните, Господарят на галактиката също не можа да ми устои и ме направи лауреат висша степен на ордена за особени заслуги "Много са призваните - малко са избраните". Оттогава съм агент на корпуса за бързо дефлориране... - пардон,бе: деформиране! Всичко това стана в резултат на онази моя победа, ехото от която още дълго ще каканиже из всички ръкави на октопода... - да, де: на галактиката! Има си хас да не помните случая?!... Е, добре! За да съм сигурна, че нищо не е забравено, ще ви го припомня.
Понеже в нашия ръкав на гатанката... - карай, основната ценност е винаги да бъдеш разбиран превратно, Господарят беше преценил, че за последните няколко хиляди милиона години тя доста е поизгубила от авторитета си и направо казано е девалвирала, и затова обяви, че ще даде вече упоменатия приз на този, който съумее да оправи това положение. Вие много добре подавате... - ох: вие много добре познавате моята продажна душица и едва ли сте били изненадани от изхода на тази световна надпревара. Моят недостижим талант на непреодолима изкусителка докара Господаря до невъзможността да не обещае:
- Ще откача!
Понеже той така и не спази обещаното, за което можем само да му се възхищаваме, трябваше да му приложа още някои от моите по-специални номера, на което той реагира с ново обещание:
- Ще получа удар!
И си го получи - удара под пояса - но никой не му повярва, даже той самия. А това си беше явен напредък към възстановяването на основната ценност! След това се случиха разни събития, които ще излязат на светло след 50 милиона години - законния срок да те накажат с мълчание от корпуса за бързо деформиране. Докато всичко това втасва в Зоната на Здрача, вие потърпете, макар че какво са за вас, скъпи мои, някакви си 50 милиона години? - за вас, които аз научих как да живеете така, сякаш никога няма да умрете?!... В резултат на това брилянтно съчетание от мои дела, Господарят не разбра как обеща за трети път:
- Стига, бе! Мъртъв съм вече!
И пак не му повярваха! Този път - вече по навик. Пък аз това и чаках! Аз ли не знам силата на навика?! Оттук насетне беше въпрос само на време и нерви да докарам Господарят до признанието, че съм успяла да възстановя блясъка на закона на галактиката - винаги да бъдеш разбиран превратно! Така се възцари онова ми ти мутирало мълчание, защото това вече на нищо не приличаше! То си беше! И това ако не е провал! Тъкмо се бяхте научили да живеете като безсмъртни, а сега пък потрябва да се учите да се правите на умрели! И всичко живо сега е като след удар от трифазен ток - такова мъртвешко спокойствие се възцари! Толкова по-добре, защото сега няма да ми се налага да се надвиквам, за да наложа авторитета си върху шепа бездарници - онези колеги от радио "Гъгнивец", които току решават, че няма да излъчват, за да се направят на интересни - познайте защо мълчим и защо точно тук?! Т.е. какво премълчаваме, защото сме ви обидени?! Бездарни са и не са ми никаква конкуренция, защото и децата знаят, че мълчанието е злото... - ъъъъх: исках да кажа, че е "злато", а то надалеч блести и всичко си казва без думи.
И не ми устоя Господарят, даде ми приза, а за да няма съмнение кой командва парада, даде ми и бонус: прати ме на разузнаване из тази лудница... - е, вие си знаете, че говоря за галактиката - та оттам се връщам сега... Каква новина ви нося само! Главоломна! Лоботомична! Дихотомна! Обаче... тихо!!! Това, което ще ви изкажа, между нас да си остане, нали?
Вие несъмнено помниче, че ви бе казано: "Изход има! Почукай и ще ти се отвори!". Но аз ли да го изричам това, което и сами много добре си знаете? Че колкото и да чукате, не отваря се! Така и си оставате пред вратата. Пре(д)-вратно, скъпи мои! Основната ценност беше възстановена! Това обаче, което още не знаете докато аз не ви го кажа, е следното: от другата страна на вратата стои табела с надпис "ИЗХОД"! Ето, това се казва сюрприз! След като вече всеки разбира всекиго пре(д)-вратно, като по чудо се оказахте там, където не ви пускаха, където не ви се отваряше, т.е. от другата страна на изхода!
Времето ми в ефира приключва и затова бързам да ви кажа още следното: в зор ви оставям засега, но вие не се оплаквайте, защото виждате, че то си е загуба на време - когато гониш михаля, попадаш на арамейския поп, а той най-много да те оплакне! И внимавайте! Не се оставяйте да ви заблуждават, не вярвайте, защото най-вероятно пак ще се окаже, че са ви преметнали! А аз пак ще ви намеря! Вярвайте ми!