автор: pord

                    На Владо Левков

Да преминеш през тихия делник на някакъв град
като цветен акорд, като авторска болка.
Без съдбовни завръзки и поглед назад.
Само с няколко истини и някакъв отговор.

Не за тоя спечелен с пот хонорар
ще посветиш с китарата в тясното клубче
пред човеци, които не питат за цяр,
а са болни от смисъл, тревоги и скрупули.

С тях не можеш да купиш във вилната зона парцел,
нито тези, които купуват, да мразиш безплодно.
С тях ще стигнеш за няколко часа до онзи предел,
който коства години, но не привнася за орден.

Хиперболично добре се вижда оттам.
Като на длан е животът - с двата си свята.
Но… слизаме долу. И всеки поема сам.
За да живее истински. Някак. И все по-кратко.

Но не това е най-важното в същия тоя живот.
Кой е решил, че трябва да го измерваме с време?
Комуто лична величина е капката пот,
ще се изгуби в живота.
И всички ще го намерим.