автор: fightingone

В дърветата вече не мога да видя дървета.
Клоните нямат листа, които да държат срещу вятъра.
Плодовете са сладки, но без любов.
Дори не засищат.
Какво ли ще стане?
Пред очите ми си отива гората,
до ухото ми птичките млъкват,
няма поляна, която да ми бъде легло.
Чувствам се сита от времето
и гладна за него.
Какво ли ще стане?

На планинските върхове нощем ще горят огньове.
Да тръгна ли, за да се доближа отново до всичко?

Вече в никой път не мога да видя път.