автор: DenSiana

Докато ме нямаше,
Знам,
Било е още светло,
Църквите са опустявали,
Влюбените са пилели времето…

Сега, е разпиляно
Като любовта ми,
Като глухарче, хвърлено на вятъра,
Като “обичам те”, но временно...

Докато ме нямаше,
Очаквах се на прага
На твойте длани във предверие,
И молех се,
за себе си,
и за неделите,
събудени от устни,
не от суеверия...

Докато ме нямаше,
Сънувах се,
Дълбоко във очите
Приличаха на твоите,
Но моите сълзи били са...