автор: iasmina

Дали някому е правил впечатление паралелът с чашата? "Ако може да ме подмине тази чаша" - не е ли вярно, че така се е молил всеки един от учениците на Исус на Тайната вечеря? И знаем, че чашата отива у Юда. Кой е Юда?
Той е този, който най-ясно вижда в душата на Исус. Съзира там обикновения човек, комуто нищо човешко не е чуждо, чието обикновено състояние е на съмнение и обърканост. Не случайно Мария, майката на Исус, иска точно от Юда да спаси учителя си от саморазправа с него. Юда се оказва в центъра на почти взаимноизключващи се искания и трябва да разреши ситуацията както подобава на исусов ученик. Той се справя. Отивайки при фарисеите, Юда иска от тях да пощадят Исус, но без да казва как точно да стане това. Юда е намерил разковничето на отговора в това, че Исус не може да мрази... - когато казва "обичай ближния си така, както обичаш себе си", той дава точната мярка на отношението, но казвайки "обичай врага си", не дава такава мярка, защото сам той не я знае. Исус няма врагове, но не е глупав и вижда, че сам той бива схващан така от хора, на които държи, но до разбирането на които не може да стигне. Единствената пощада, която не само би приел Исус, но която много му е нужна, е тази - да разбере как точно тряба да обича врага си. А само Юда чрез интуитивната си близост с вътрешния свят на Исус, би могъл да насочи събитията в правилното русло. Така и става. Фарисеите не посягат на Исус, а го предават на Пилат. На този етап прочитът на ситуацията от равините е, че ако ще има разпятие, то ще е защото Отецът е разгневен дето изобщо са подписвали договор с Рим относно статута на управителя на провинцията. Затова те считат за редно Пилат да реши съдбата на Исус. Но той пък е предупреден от пророческия сън на съпругата си - да не посяга на този. Защо? Защото тук отново е забъркана политиката. Исус наистина не е кой да е, а този, когото че е унищожил, се надява Ирод избивайки младенците. Ирод е урзупатор на трон, който по право отсъдено в Рим, се пада на Исус. Биологичният баща на Исус е със статут на римски гражданин, а Мария е майка и покровителка на Исус, но не и негова рождена родителка. Потеклото на Исус води към Персия, чийто корен чезне в Шумерия, която пък не е загинала цивилизация, а народ успял да се обедини така, че да мине в цялост в по-високо измерение, чрез възнесение.
Пилат също не посяга на своята кръв, а единствената пощада на която разчита Исус, идва от народа, който го праща на разпятието. Докато Исус е на кръста, присмиват му се. Наричат го самозванец, когото сам бог е наказал задето е дръзнал да се преживее като бог. Наказанието е безсмъртие - щом на бог се прави, нека опита участта на бога. А Исус наистина не може да умре. То е както когато вечер не можем да заспим, защото искаме да решим нещо за другия ден, но тънем в догадки и съмнения. Страдащият от безсъние накрая взема хапче за сън, а на другият ден това, за което се е тревожил минава гладко и без проблеми, просто защото се е наспал. Исус не умира сам. Пробожда го с копието си един съвсем редови стражар. Постъпката му е съвсем първосигнална, защото го е обладал атавистичен страх - до ужас: състрадавайки на всички замесени в тази драма, единствен той съзира, че хората са разпнали... самия бог! Защото, "обичай врага в ближния си така, както бога в себе си"! Съзира Христос! Съзира "отеца" - висшето аз на Исус. Едино-Същния, чиито са словата: "който изгуби живота си за мен, той ще го намери!", защото така става с потокът, който "умира" вливайки се в реката, а тя - в морето, което пък не може да "умре", но може да се върне в изворите чрез кръговрата в природата.
А сега ще си позволя едно извън-редно богохулство!
Възкресението? Що е то наистина? Защо пък да не може да възкръсне този, който е роден без баща, от "дева"? Или е това, или трябва човек да погледне кръга на зодиакалните съзвездия, за да види, че съзвездията "риби" и "дева" са срещуположни. Символът на Исус е рибата, защото времето, в което той живее е преходно - от ерата на овена към ерата на рибите.
И така, Исус твърди, че докато дойде Човешкият син, утеха и не само това, ще им бъде "светия дух". Знае се, че Тома е призван "Неверни", защото единствено белезите от гвоздеите по дланите на този, който му се представя, го убеждават, че пред него стои учителя му. Дали Тома толкова пък не познава учителя си? Разбира се, че не е това! Но наистина е трудно човек да пренебрегне очите си, когато гвоздеите са по дланите на... Мария Магдалена! Тя никога не е била проститутка, а съвсем редовна съпруга на Исус и негова любима ученичка! Петър винаги е негодувал от това, че Исус предпочита "една жена" пред толкова мъже... "Три пъти ще се отречеш от мен!". Апропо: зодиакалните съзвездия не са 12, а 13 - плюс "змиеносец". Тя и змията е наклеветена - в Китай тя е "дракон", който е символ на онази исконно вложена в човека мъдрост, която е толкова трудно човек да проумее чрез извличане на разумността вложена в нещата! След смъртта на Исус, Магдалена е живяла в Европа, във Франция, където е позната като София (мъдрост), наричат я "свещения граал", бафомет. С лъжата, че Магдалена била проститутка, една истина преодолява вековете - има ли...грозна проститутка? От смъртоносната рана на Исус потича...вода, а той сам казва: "пийте от кръвта ми, яжте от плътта ми". Ако "кръвта вода не става", то тогава Магдалена не е олицетворение на плътта, от която Исус иска хората да ядат - външната и вътрешна красота в нещата. Би ми се искало тогава обаче, някой да ми представи по-смислено обяснение за лова на вещици в Средновековието, а още преди това - за това, което най-сериозно се е обсъждало на събора никейски на кардиналите: "жената Човек ли е?".

От къде знам всичко това?
Гл.14 от "посланието към римляните на Петър": " всеки да бъде напълно уверен в своя ум", защото "всичко, което не става от убеждение, е грях".
Ако пък този отговор не ви задоволява, почакайте докато спестеното ни евангелие на Магдалена излезе на светло, защото в него тя говори за този, когото още чакаме... - Човешкият син - говори за един напълно обикновен човек, когото много добре е познавала, щом му е прала чорапите и кирливите ризи, нали?
Накрая нека не подминаваме темата за това, че тялото на Исус не е намерено в пещерата. Няма да извадя вместо вас онези зрънца истина от 4-те евангелия, които когато съберем разбираме, че Исус е заловен "в 3-я час", разпнат "в 6-я час", издъхнал "в 9-я час", а докато да "удари 12-я час" минават...три дена! Един час става равен на един ден! Когато четете интересна книга, мислите си че са минали минути, а са минали часове дори, нали? Когато чакате някой, а той не идва, времето пък тече много бавно - иска ви се да са минали часове, а са минали минути. Тогава толкова ли не е възможно поне да се допусне истината, че когато "завесата се съзира по средата", то е смяната на плоскостта на проектиране на реалността в материята - една действителност е преобразувана в друга така, че времето да бъде "разтеглено", "забавено"... сам Исус казва, че "ако не се с(ъ)кратят мъките човешки, никой няма шанс да види царството небесно на земята": една и съща по трудност задача с по-малко мъки се решава, когато за да я решим имаме достатъчно време. В новата действителност Исус никога не е бил на кръста, а със съпругата си Магдалена имат три деца: Тамар, родена в 33г от н.е., Исус, роден в 37г от н.е., Йосиф, роден в 44г от н.е.
Гробът и тялото на Левски също не могат да открият, но не е ли Левски, който твърди, че "центърът е навсякъде и никъде", защото "времето нас обръща, но и ние - него"?!... Всеки сам сътворява своята реалност, но понякога заради всички сполучва един, който има толкова любов в себе си, че изливайки я в света, успява да го промени истинно.
"Когато станете като това дете, тогава ще видите цаството небесно на Земята", защото "каквото горе, това и долу", но "ВИЕ ЩЕ МОЖЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ МЕН!"(Исус).
Има ли безсмъртие? Има ли някой, който да се съмнява, че слънцето утре пак ще изгрее? А дали сте забелязали, че в първия ден на новата луна е видим целия й диск? Защо ли?