автор: efrpraz

Това е изцяло
достъпна поема.
Няма нищо
в тази поема
което да е по някакъв
начин трудно
за разбиране.
Всички думи
са обикновени &
по темата.
Няма нови
концепции, нито
теории, нито
идеи, които да те
объркат. Тази поема
няма никакви интелектуални
претенции. Тя е
изцяло емоционална.
Тя изцяло изразява
чувствата на
автора: моите чувста,
човека който говори
на теб сега.
Това е изцяло
общуване.
Сърце към сърце.
Тази поема ти е благодарна
и те цени като
читател. Тя
празнува
триумфа на
човешкото въображение
насред капаните и
бедствията. Тази поема
има 90 реда,
269 думи, и
повече срички отколкото
аз имам време да
преброя. Всяка линия,
дума, & сричка
беше избрана
да съобщи само
желания смисъл
& нищо повече.
Тази поема отхвърля
неяснотата & загадките.
Няма нищо
скрито. От сто
читателя всеки ще
прочете поемата
по еднакъв
начин & добие
същото послание
oт нея. Тази
поема, като всички
добри поеми, разказва
историята в директен
стил който не
кара читателя
да гадае. Докато
понякога изразява
горчивина, ярост,
негодувание, ксенофобия,
& намек за расизъм, нейното
основно настроение е
положително. Тя намира
радост дори в
тези злостни моменти
от живота които
дели с
теб. Тази поема
изразява надеждата
за поезия
която не си обръща
задните части към
публиката, която
не мисли, че е
по-добра от читателя,
която е ангажирана
към поезия като
популярна форма, като полет
на хвърчило и риболов
с муха. Тази поема
не принадлежи
на никаква школа, няма никаква
догма. Тя не следва
никаква мода. Тя
казва само това
което казва. То е
истинско.


2003
Чарлз Бърнщаин



----------
Оригинала:


Thank You for Saying Thank You


This is a totally
accessible poem.
There is nothing
in this poem
that is in any
way difficult
to understand.
All the words
are simple &
to the point.
There are no new
concepts, no
theories, no
ideas to confuse
you. This poem
has no intellectual
pretensions. It is
purely emotional.
It fully expresses
the feelings of the
author: my feelings,
the person speaking
to you now.
It is all about
communication.
Heart to heart.
This poem appreciates
& values you as
a reader. It
celebrates the
triumph of the
human imagination
amidst pitfalls &
calamities. This poem
has 90 lines,
269 words, and
more syllables than
I have time to
count. Each line,
word, & syllable
have been chosen
to convey only the
intended meaning
& nothing more.
This poem abjures
obscurity & enigma.
There is nothing
hidden. A hundred
readers would each
read the poem
in an identical
manner & derive
the same message
from it. This
poem, like all
good poems, tells
a story in a direct
style that never
leaves the reader
guessing. While
at times expressing
bitterness, anger,
resentment, xenophobia,
& hints of racism, its
ultimate mood is
affirmative. It finds
joy even in
those spiteful moments
of life that
it shares with
you. This poem
represents the hope
for a poetry
that doesn`t turn
its back on
the audience, that
doesn`t think it`s
better than the reader,
that is committed
to poetry as a
popular form, like kite
flying and fly
fishing. This poem
belongs to no
school, has no
dogma. It follows
no fashion. It
says just what
it says. It`s
real.


© 2003 Charles Bernstein



--------------------------------
За автора съм писал вече когато преведох първото стихотворение от него миналата година (Балада за Женствения Мъж), затова тук ще кажа само малко. Charles Bernstein (Чарлс Бърнщаин) е роден през 1950 година. Той е Американски поет, критик, редактор и преподавател. Един от най-видните представители на групата L=A=N=G=U=A=G=E poets (кръстена на списание със същото име). Освен това той е публикувал преводна френска поезия, писал е либрета за опери. В момента е професор и директор в University of New York at Buffalo.

Превод
2008 Праз