Попитах морето защо го обичам,и себе си на страдание обричам.Защо го сънувам,и през сълзи в мечтите си аз го целувам.А морето промълви през тихите си бляскави вални:-"Питай златните звезди".Седнах на тревата и погледнах нощното небе.А устните ми треперят сълзите ми горят.
И отново пак задавам същият вапрс към безбройните звезди.А те мълчат!Сега ще те попитам теб за общия ни пат напред.Дали ще ми помогнеш аз болката си да отпратя навред.позволи ми да стоя до теб любими,защото аз се обричам сега само тебе да обичам.