Скърцат пантите на стария скрин.
Закачам в него като дреха мислите за теб,
а стях умира и една надежда,
че за мене време имаш ти!
Изтъняло е паното на булеварда
от скърцане с нокти!
Попиват стражите дървени
нощния срам!
Късат се струните душевни!
Пада кожата на остарялите чувства,
които възли в душата плетят.
Остаряли чувства в мен недей събужда,
не разливай горчивите сълзи!
Тази заран под един прозорец
изхвърлих любовта!