Да те обичам? Не, не бих могла
на гибел себе си да обрека.
Да знам, че чакам будна през нощта
сън сънуван, ала в истинността
истински да сбъдне теб от съня
и не сънно, не потулен в тъма,
както там, в илюзорната мечта,
а сътворен пред мен от светлина...
и дядо Боже сътвори света.
И раздели ни после със стена –
стена, която някак ни събра.
На екрана аз сега се вричам:
не е ли гибел именно това
да живея, без да те обичам?