автор: mila_nejna

Комшията е Трифон, а моят – Зарезан.
От сутрин чак до тъмно се “трудят” неуморно.
А вечер щом настъпи, на вестника постлан
туршии и мезета - редят - да им е спорно.
Разливат се ракии, мастика, бира, вино -
каквото Господ дал – да няма да го връщат?
Наздравици редят, отпиват тихо, мирно,
а после тайно в храстите, мечешки повръщат.
Комшията ми Трифон и моят – Зарезан
не са случайни хора – отдел “Борба с порока”!
Заслужили дейци на ордена “Пиян”!
За благото ни общо, сочат вярната посока!
Геройски се преборват със спиртни изпарения.
Юнашки терминират вечно пълните бутилки!
А сутринта след тайни, секретни приключения
свестяват се, случайно попаднали в носилки!
Комшията ми Трифон, пък моят – Зарезан.
Герои на труда, хвала на "вечният" им подвиг!
А третият под масата - хъркащ кат` заклан –
Поредният пътуващ към “славата” наивник…
Глави се люшкат горди, юнашки се пристъпва:
“Ах, как те уважавам… да знаеш… Апък ти?”
В сърцето мъка люта, достойнство не отстъпва…
мъже и половина… Наша гордост… ех, уви…