автор: dr_abdul

Сладка умора
Изса Адауи-Палестина
Превод;Абдулрахман Акра
------------------------------------
Умора.
Колко е сладко да си отдъхнем върху миглите на розите
и устните им да ни поглъщат...

Да спим... и под главите ни да текат води
А когато ароматната зора си отива,
росата около пъпките на копнежите,
които са дупки от обещания по кожата ни,
да се стича
без да среща бариери
и без водоскоци.
Кога ще свърши отсъствието, ме питаш.
А аз и ти се разтапяме, щом блесне стон в очите.
Нарисувай болката ми и твоето сърце
и виж кое ще се събуди.
Толкова се приближих,
че не усещам копнежа.
На прага съм на твоето сърце –
отвори ми, за да го видя.

* * *

Отдалечаваш се.
Едва усещам миризмата на тамян,
който се разпространява
от трепета на копнежите,
Те живеят в раната
и пеят съдържанието й.
Едва ще дочакам пролетта,
щом си забравих физиономията.
Оставих я да спи на бреговете,
които лежат в твоите очи
и чакат прилива, който ще ме доведе.
Щом слънцето на обещанията залезе,
ще се нося на дъска по течението
и щом вълната ме изхвърли в очите ти,
ща ги попитам : „Накъде е посоката?!