Зайците не плачат за умрелите си
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
Вечерта черният заек скочи в дупката. След минута го последва кафявият, който в унеса си едва я разпозна.
Първия ден рано сутринта, с първите лъчи на слънцето, зайците излязоха от дупката си.
Пръв излезе черният як заек с белите петна по козината. Измъкна се от дупката, която бе добре оформена под стъблото на маслиновото дърво в долината и заскача високо преди да се скрие зад хълма.
След него излезе сивият заек. Подуши ароматния въздух на долината, кихна, погледна наляво, после надясно и изчезна в храсталака.
Показа се и кафявия заек. Постоя пред отвора на дупката, поздрави голямото слънце и пое по стъпките на сивия заек.
Привечер, когато слънцето тежко падаше зад планината, черният заек се появи иззад една скала и внимателно скочи в дупката.
След минута пристигна и сивият заек. С умен, внимателен поглед, но с тежки стъпки той пъхна глава в дупката и изчезна в мрака.
Най-накрая дойде и кафявият заек и като призрак скочи зад сивия си другар.
Пред дупката отново се възцари спокойствие.
След три дни, кафявият заек беше първият, който се показа. След него сивият, а последен – черният. Слънцето не беше преполовило небето, когато в тях се врязаха куршуми. Небето помръкна.
След седмица, през една вечер, тиха като гробище, сам в дупката влезе черният.
Десет дена бледото слънце залязваше, а никой не хлопваше около входа на дупката.
Две седмици по-късно, от там излезе черен заек на бели петна. След него – сив, а след това и кафяв. Зайците душеха порасналите пред дупката треви и ближеха росата от току що събудилите се цветя, преди да заподскачат и да изчезнат зад хълма. Трите заека бяха малко по-големи от домашни мишки. Скачаха леко из широката нива. Изведнъж се приближиха един до друг. Сякаш цялата умора на вселената падна върху тях и заспаха под сянката на маслиновото дърво.
Вечерта се върнаха в дупката. Първо влезе черният, следван от сивия и най-накрая влезе кафявият.
Настъпи нощ. Лицето на небето засия, огряно от лунна светлина.