Но този път аз няма да простя
във утрото с усмивка тиха.
Онази лястовица бяла отлетя
и есенни листа земята скриха.
А летни вечери живеят в мен.
Те болките ми винаги лекуват.
Докато дойде първи зимен ден
и ме отвеят ледени фъртуни.
Аз няма да простя и този път.
Очаквам нова светлосиня пролет.
Над мене бели птици ще летят
и ще цъфтят крайречните тополи.
И твойта тъжна лебедова песен
ще отшуми като фалшиво вино.
О, само да отмине тази есен,
кояято ме ограбва и проклина.
Ще дойде лястовицата, ще дойде, знам.
ще дойде в някой неочакван стих.
С криле от вятър въздухът засмян
ще ме събуди в мартенски светлик.
И ти ще ме извекаш в полумрака
със полуистини, с полулюбов.
Но мене друга обич ме очаква
и слънцето е нейния обков.