автор: Nika

Безкрайни оловните улици
отрупани с пошлост и грим.
Курва се плези на двамата.
Познава ме? Глупости...
Да свършваме, бързам.
За никъде.
А ти най-после млъкни!
Мирише на мухъл.
Хлебарка се хлъзна
по вмирисан от влага мокет.
Виж, вземи изгаси!
Какво се вторачваш,
за тебе - нямам лице.
Горещо е, хлъзгаво.
Избухвам
и в банята.
Студено е, светло.
Ще строша огледалото.
Имам ли още очи?
А душата ми скитала с някого.
Върнах я. Нека.
Затова в далечния ъгъл
по онази пижама
стиснала устни
злобно клечи.
А ти, трай бе, и си мълчи!