автор: dee_dee

времето тече, а няма звуци…
само тиха
френска
болка,
скърцане на длан по лист хартия
и похлипването на мечтите.
мигът
уклончиво проскърцва,
обличам се в мълчание
и се усмихвам,
и тъжна
се облягам на перваза...
боли,
когато вече не ти пука,
нали,
и само
празната гримаса
на празната душа
прилича...
онова от тебе
щом го няма,
нали се сещаш,
малкото,
което
осмисляше ти
смисъла абсурден,
онуй
парченце нежност,
застояло,
блокираше ти
ехото в душата
и устните усмихваше
неволно...
аз знам, че го разби,
нали,
нарочно
и да,
къде е смисълът да страдаш...
да мислиш,
да изтръгваш сълзи,
безповодно, но неизбежно,
а болката
е непреодолима
и прилив-отливно се блъска
из вече
празното ти
същество...
кървиш и искаш да избягаш...
а аз
оставам тук
да страдам...