автор: DenSiana

Пътят свършва Дарлийн,
прави го неколкократно,
на всеки завой,
след всеки изгрев,
за да е по-болезнено
от завръщане
и влюбване...
Небостъргачите в очите му
са най-красивата илюзия
на дванайсетокласничката в теб
захвърлила мярката за неотколение на сърцето си
и няма смисъл от чантата Прада,
когато я пълниш със сълзи в тоалетната
на новия ресторант, с новия Тузар,
(еднодневните емоции са най-лесните)
Спелувай мислите си Дарлийн,
така даваш къшче надежда
за разбиране,
когато си тръгваш сутрин,
виждайки в огледалото липсите,
затваряш емоции в активи и пасиви,
но душевния фалит, моя мила Дарлийн,
е предвиден в очите,
и цвета на лещите може само да прикрие
цвета на сълзите...
Pull out of the driveway, Дарлийн
ако можеше да изруси сърцето ти
би го направил
за да те впише в представите за красота,
Защото ти избираш пътя, Дарлийн,
Този, който се рони в очите ти...