автор: azz

По улиците ми отровно днешни
са впримчени дървета, облаци и тротоари
във някаква измислица
дотолкова недъгава,
че пари
изписвам вежди на деня си
остава без очи за да погледне
надолу и отпред
където лодките са светофари
а светлината мъничко начало
преполовено и пресметнато по две
къде са стъпките ми,
по които се познавам
дали съм вчерашна или
ревнувам?
от тротоарните очи
пропити в кожата ти,
в стъпалата
в обувките
изувам вечер всяка кал
доведена доволно до вратата
наречена за бледосин портал
през който да надничаме оттатък
по улиците ти
измамно и преди

припламналото утре на деня
опърли краищата на душата ми
и стъпките се свиха на кълбо

най недокоснати са тъмните мълчания