Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: hustle00
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13937

Онлайн са:
Анонимни: 403
ХуЛитери: 4
Всичко: 407

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Elling
:: rajsun
:: melange

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПодаръкът на Гвендулка
раздел: Приказки
автор: pc_indi

Гвендулка разтърка очи и когато ги освободи от съня, провеси крачета от захаросаното си шестоъгълно легло и се огледа.
Всички в кошера спяха. Дали не се беше успала? Вече беше Коледа. Промъкна се на пръсти до вратата. Нямаше никакъв подарък?! В това време, часовникът на камбанарията отмери един удар.
- Забравил ме еее!- ревна Гвендулка и затропа с крачета.
- Кой?... Какво?... - скочи уплашено царицата- майка и заизмъква сънено жилото си.
-Какво става?...- наскачаха сънено и другите пчели.
- Забравил ме еее....- ревеше огорчено Гвендулка.
- Накарайте откачената пчела да млъкне и ме оставете да спя!- кресна търтеят Осуалд и се търкулна на другата страна.
- Кой те е забравил, Гвендулке?- вече напълно будна се изправи срещу нея царицата- майка- Много съм любопитна да разбера кой е виновен за драмата разбудила кошера!
-Дядо Коледа... Забравил ме е... - продължаваше да хлипа Гвендулка.
- Оф...Знаех си, че тая пчела ще създава проблеми!- изпъшка Осуалд.
- Кой?... Кой я е забравил?...- заобаждаха се другите пчели.
- Я млъквайте и заспивайте веднага!- викна Осуалд- Кой я е забравил... Аз съм забравил да я изхвърля преди да затворят кошера!
- Гвендулке, дължиш ми обяснение за възмутителното си поведение!- каза строго - царицата- майка.
- Той ме е забравил... Дядо Коледа е един много добър старец, който носи подаръци. На всички. На всички, с изключение на пчелите! Защото точно когато се раздават подаръци, пчелите спят...
- Хааа! Казвах аз, че това е пчела- хулиганка, ама кой да ме чуе?!- клатеше глава Осуалд- Знаех си, че докато другите работят по поляните и градините, тя зачезва към града... Напълнили са й там главата с разни глупости за Дядо Коледа и...летящи шейни...
- Хммм... - погледна го косо царицата- майка- И други май не са пропуснали да скитат из града...
- Кой?! Аз?! - ококори се Осуалд- Аз ли съм виновен сега?! Аз ли разбудих кошера?!
- И какъв беше толкова този подарък, заради който събуди всички?- обърна се отново към Гвендулка царицата- майка.
- Ами...Пратих му писъмце на листенце от синчец, да ми донесе цветен майски прашец, люляков туш за мигли и градина от бели рози във формата на сърце...
-Охоо...- каза Осуалд- Това значи било? За това значи не трябваше да спим спокойно- за да може фльорцата, вместо да работи, да пърха люляково с мигли и да се фръцка насам- натам?! Нека я изхвърля и всички да спим, а?
- Ужасни сте!- изхлипа Гвендулка- Сигурно за това не е дошъл- за да не го нажилите... Аз пък ще го пресрещна! Не може да ме е забравил!
Гвендулка избърса очите си и започна да си пробива път през уплътнението на кошера.
- Веднага се връщай обратно и лягай да спиш!- повиши тон царицата- майка- Това е заповед!
- Веднага щом видя Дядо Коледа!- без да се обръща каза Гвендулка. Намери си малка пролука и излетя навън.
Колко студено беше само! И бяло. До където погледът й стигаше, се простираха пухкави, бели поляни.
- Сняг!- зажужа радостно Гвендулка. Но беше толкова студен, че не ставаше за кацане.
Видя един потъмнял магарешки трън и се сви зъзнещо върху него.
" Дали не си е заминал вече Дядо Коледа?- помисли си Гвендулка- Ама съм и аз една глупачка... Едва ли ще мине изобщо от тук. Ще си умра от премръзване върху този трън... А другите сигурно вече спят. Или няма да ме пуснат..."
Погледна към къщата на стопанина им. Не беше далече, но беше потънала в мрак. Вероятно бе отишъл за Коледа при сина и снаха си, и малката им дъщеричка, която лятото съвсем без да иска бе жилнала по петичката.
Тук- там някои от къщите в селото светеха, а над трепкащите им светлинки се проточваха тънки димни пътечки към небето.
Отдалеч се дочу леко, мелодично звънене, което наближаваше и се усилваше все повече. Гвендулка отправи поглед в звънливата посока и я видя! Шейната на Дядо Коледа, теглена от елените, чиито звънчета пееха в такт със сърцето й, летеше право към нея!
- Дядо Коледааа!!!- викна радостно Гвендулка. И едва отлепяйки премръзналите си крачета от магарешкия трън, се изправи на пътя и замаха с ръце.
- Ето ме! Тук съм!
Но елените дори не намалиха своят бяг.
- Не!...- изписка Гвендулка, когато първият елен я блъсна силно. Запремята се между препускащите им копита, а острият плъзгач на шейната закачи рокличката й и я повлече след себе си.
- Нее... Дя до Ко...ле... даа!...- плачеше Гвендулка.
От трусовете и премятането, крилцата й се откъснаха и миг преди да изгуби съзнание от острата болка в гърба, успя да се търкулне върху плъзгача. Когато отново отвори очи, всичко я болеше. Телцето й беше ожулено и наранено. Не можеше дори да сгъне крачетата си. И...нямаше крилца... Шейната летеше високо в небето, а отдолу, земята сякаш й намигаше прощално със светлинките си.
- Честита Коледа, тъпа пчеличке! Това беше...- прошепна Гвендулка и отново потъна в сън.


- Хей, вижте какво има тук!
Някой я бутна и от силната болка, Гвендулка се събуди.
- Това е пчеличка! И е жива!
Над нея се бяха навели малки, смешни човечета с островърхи шапки, на края на които се полюшваха бели помпони.
- Хей, коя си ти?- попита едно от джуджетата и леко я докосна по лицето.
-Ох...Аз...Аз съм Гвендулка...- едва успя да каже пчеличката.
- Какво става тук?- Гвендулка видя как сред насъбралите се около нея джуджета си проправя път...самият Дядо Коледа!
- Виж, Дядо Коледа!... Това е пчеличка.... Казва се Гвендулка...- надвикваха се въодушевено джуджетата.
- Хммм... Как ли е попаднала тук?- поглади замислено брадата си Дядо Коледа- Внесете я вътре!
Едно от джуджетата я взе внимателно в шепите си и я понесе към ниска, дървена къща с весели перденца на жълти и червени квадрати по прозорчетата. Стаята , в която я внесоха беше топла и уютна, с фино избродирани покривчици и пъстри порцеланови съдинки. Направиха й легълце от кутийка за конфети и я сложиха в него.
- Ах! Бедната ... Доста си пострадала...- надвесено над нея, каза едно момиче- джудже и й се усмихна мило. Имаше бистри сини очи, чипо носле, осеяно с лунички, а около лицето й се полюшваха лъскави рижи букли.
-Аз съм Вайълет.- каза дружелюбно джуджето- Ще се погрижа за теб... Ще се оправиш, ще видиш! А когато си по- добре, ще пием чай в зимната градина и ще си бъбрим.
Гвендулка кимна в знак на съгласие и дори успя да се усмихне леко.
Вайълет донесе разни стъклени бурканчета с мехлеми и много внимателно започна да нанася от тях по израненото й телце. Пръстчетата й бяха толкова нежни и меки, а очите й се усмихваха толкова топло и мило на Гвендулка, че пчеличката преглъщаше безмълвно болката от докосването и само влагата в изпълнените й с благодарност очи я издаваше.
Всеки ден Вайълет лекуваше раните й, носеше й ароматен билков чай и мед, а често идваха да я видят и другите джуджета, да й попеят, или разкажат някоя весела история.
-Това са вълшебни мехлеми!- казваше Вайълет- съвсем скоро ще си здрава и по- силна от преди!
И наистина- с всеки изминал ден Гвендулка се чувстваше все по- добре.
Един ден в стаята влезе Дядо Коледа, седна до шкафа, на който беше поставено легълцето й, усмихна се и каза:
- Здравей, Гвендулке! Вече си по- добре, нали? Мехлемите на Вайълет са истинско вълшебство!
- Да...- усмихна се Гвендулка- Така е. Вълшебство са! Вече съм по- добре. Много е добра с мен! Другите също.
- Чудесно! Значи вече можеш да ми разкажеш какво се случи и как попадна тук?
Гвендулка започна да разказва как не са я видели на пътя, как едва не е загинала под копитата на елените, как шейната е закачила рокличката й и е изгубила крилцата си, как, залепнала за плъзгача, е летяла с тях, без те изобщо да подозират за присъствието й... Разказа му как му е пратила писъмце на листенце от синчец...
- Хммм... Странно... - каза Дядо Коледа- Не съм получавал такова писъмце... Обикновено пощата ми е редовна и до сега не се е губило нищо... Ще проверя тая работа! Важното е, че вече си добре!
- Да... Само дето... вече си нямам крилца... - каза тъжно Гвендулка.
- Мда... Виж сега, Гвендулке... -каза дядо Коледа- Подаръците не са лесна работа... За тях трябва много да се работи. Те не се получават просто така! Някой, някъде, трябва да даде една идея и една благословия от сърцето си за теб. Идеите и благословиите се отделят от сърцето като малки, невидими капки кристално чиста обич. Те летят във въздуха и догонват пратените писма, попиват в листа и така дават контраст на мастилото. Без тази скъпоценна капчица, в пликът би имало само един празен лист...
- За това сигурно не си получил писмото...- отрони Гвендулка- Не е имало капчица...
- Знаеш ли... - каза Дядо Коледа- Понеже сега няма как да се върнеш обратно, а и аз имам доста работа, ще ти направя един специален подарък. Ще ти помогна ти самата да си подариш нещо. Ти самата ще си направиш нови крилца!
- Аз да си направя сама крилца?! - възкликна недоумяващо Гвендулка- Но...
- Да. Ти самата ще направиш своите крилца! Твърде лесно е да се родиш с крилца... Магията е когато сам си ги направиш. Тогава са най- силни. И поривът на вятъра в тях е по- силен. Няма да ти бъде лесно и ще отнеме време... Но ще имаш свои, истински, направени от теб самата крилца, с които ще си отново цяла и готова да се върнеш.
- Но... Аз не знам как да ги направя!- каза отчаяно Гвендулка.
- Ще се научиш. Ела!
Дядо Коледа отведе Гвендулка до една дълга, бяла сграда и като отвори вратата, каза:
- Това е складът за вълшебни материали. Щурецът Мойър ще ти помогне да избереш най- подходящите за крилцата ти, както и инструменти. Мойър!
От една малка ниша излезе щурецът Мойър с леко намусена физиономия.
" Дано не е мърморко като Осуалд! " - помисли си Гвендулка.
- Мойър, това е Гвендулка.- представи я Дядо Коледа- Понеже при...една злополука тази пчеличка изгуби крилцата си и сега ще трябва да си направи нови, ще й помогнеш да си набави необходимите материали.
- Добре...- кимна Мойър.
Складът за вълшебни материали се стори огромен на Гвендулка. До стените, върху множество етажерки бяха наредени миниатюрни кутийки и стъкленици с непознати за нея неща. Някои блещукаха в златни, сребристи, или цветни светлинки, от други дори се долавяха вълшебни мелодии...
- Еха!...- възкликна Гвендулка и се спусна да разглежда склада.
- А! Добре, че се сетих! Балтазар спомена , че му трябвала някаква специална, променяща цветовете си хартия... Я да видя... - Дядо Коледа приближи до малкото писалище и дръпна едно от чекмеджетата.
- Нека аз да... - опита да възрази Мойър, но Дядо Коледа вече търсеше в чекмеджето- Сигурно е това...- каза и взе купчинка пъстри листа.
Под тях, малко, синьо писъмце привлече погледа му.
- А! Това трябва да е писмото на Гвендулка?!- вдигна изумено вежди Дядо Коледа- Какво прави то тук, Мойър?
- Ами, аз... Намерих го близо до разпределителната на писмата. Явно е изпаднало... Но понеже ти вече беше тръгнал, а и... хареса ми листенцето от синчец... Ароматът му ми напомня за...
- Хммм... Добре. Потърси материалите и... когато друг път се случи нещо подобно, ме информирай независимо от обстоятелствата!
Дядо Коледа взе променящата цветовете си хартия и излезе.


- И какво?... Ти наистина ли заради някакъв люляков туш за мигли се метна пред шейната на Дядо Коледа?
- О! Стресна ме...- Гвендулка така се беше захласнала пред някакви ресни, изплетени от усмивки на колибри, че подскочи от гласа на Мойър.- Ами...Май така излиза... Я чакай малко! От къде знаеш за люляковия туш? Дядо Коледа каза, че не е получил писмото...
- Ами... Случайно намерих писмото ти, но... той беше тръгнал вече, а листенцето от синчец много ми хареса, та... за това го задържах. Напомни ми за родното ми място, за тревите и цветята...
- Така ли?- погледна го с интерес Гвендулка- Не си ли живял винаги тук?
- Не...- каза Мойър- И аз- като теб, случайно попаднах тук преди време. Една изключително мила и добра мравка много хареса цигулката ми. С такава нежност и възхита докосваше струните й... Помоли ме да й дам цигулката само за един ден. На другата сутрин трябваше да се срещнем до потока, за да ми я върне. Чаках я, но... тя не дойде. Не я видях повече, а нямах и цигулка... А един щурец без цигулка е просто една гладна и тъжна буболечка... Тогава, точно като теб, пресрещнах шейната на Дядо Коледа и се скрих в пухчето на кожуха му. И точно като теб- трябваше сам да направя цигулката си...
- И направи ли?- попита въодушевено Гвендулка.
- Да, но... Да не си посмяла да кажеш!... Не пожелах да се върна и...казвам на Дядо Коледа, че още я правя...
- Лъжеш?!- Гвендулка беше изумена- Но защо не искаш да се върнеш?!
- Оооо..Ако правиш така, няма нищо да ти казвам вече! А ако ме издадеш, ще отрека!
- Офф...Добре де! Може ли поне да я видя?- каза Гвендулка.
Мойър изчезна някъде и след малко се появи с малка, лъскава цигулка.
- Прекрасна е!- възкликна възхитено Гвендулка.
- Понякога се скривам някъде и тихичко си посвирвам на нея...
- Много е красива! Сигурно много трудно си я направил... Но пък щом ти си успял, може би и аз ще мога да направя крилцата си... Защото аз искам да се върна!- усмихна се Гвендулка.
Дълго избираше материал, от който да може да ги направи. Извиваше дъги от елфски мечтания, сливаше мидени сълзи и зародиши на копринени буби, преплиташе ги с нишки от разтопен седеф... Все бяха или големи и тежки, или малки и трудно се разтваряха... И трябваше да започва отначало. Понякога Гвендулка се отчайваше, захвърляше всичко и се скриваше тихо да поплаче в някоя саксия с " коледни звезди" . Тогава идваше Вайълет, разказваше й някоя весела случка за джуджетата и пиеха чай от къпини. Или Мойър й свиреше някоя приятна мелодия на цигулката си, а тя му разказваше за мърморкото Осуалд, за царицата- майка и пчелите от кошера...
След дълъг и изтощителен труд, Гвендулка най- сетне успя да направи своите крилца. Вайълет беше във възторг.
- Трябва да ги поставим на гърба ти! - радваше се и Мойър- Най- добре ще залепнат със слюнка от тревен паяк. И понеже той има изключително силна интуиция, с крилцата си не само ще летиш, но и ще усещаш всяка евентуална опасност.
Лицето на Гвендулка засия от щастие, когато успя да полети с новите си крилца.
- Ехееей!... Аз летя!- смееше се пчеличката, докато кръжеше над заскрежените храсти и целуваше по челцата еделвайсите.
- Е, успя да направиш своите крилца!- каза й усмихнато Дядо Коледа- Видя ли колко щастие носи това- сам да направиш нащо за себе си? Колкото и да е трудно!
- Да- засмя се Гвендулка- Сега мога да се върна у дома!
- Точно така! Когато се прибереш, цветята вече ще са изпълнили поляните и градините , а погалени от слънцето, крилцата ти ще блестят във всички цветове на дъгата.
- Много съм щастлива! Благодаря ти, Дядо Коледа!
- Понеже домът ти е много далеч, а крилцата ти, колкото и силни да са, едва ли ще издържат на дългия път, за това, Балтазар ще те върне обратно с шейната. Ще му кажа да се приготви...
Балтазар беше най- добрият помощник на Дядо Коледа. Най- възрастното и мъдро джудже, което организираше работният процес за направата на подаръците, отговаряше за регистрите и архивите, както и за много други неща.

- Ще ми липсваш, малка пчеличке!- прегърна я силно Вайълет- Ето... За спомен от мен... - каза и завърза на ръката й златиста панделка.
- И ти ще ми липсваш, Вайълет!- просълзи се Гвендулка- Но ще те нося ето тук- в сърцето си! А панделката винаги ще ми напомня за теб! Всички бяхте много добри с мен! Мойър също... Всъщност, къде е той?

Мойър преместваше пъстроцветните точици за пеперудени криле от централната част на склада- на лавиците под прозорците.
- А! Мойър... Ето къде си бил!- надниквайки в склада, каза Дядо Коледа. - Не каза ли преди, че е по- добре точиците да са в централната част, а не под прозорците- за да не избледняват от светлината?
- Сега мисля, че ще са по- добре под прозорците- отвърна кратко Мойър и продължи работата си.
- Хммм... Гвендулка си тръгва. Няма ли да я изпратиш?
- Не... Имам много работа. Смятам в централната част да поставя онези прекрасни ресни от...
- Мойър... - прекъсна го дядо Коледа- Ти самият, готов ли си вече да се върнеш у дома?
- Аз...- започна Мойър плахо.
Дядо Коледа влезе в нишата и не след дълго се върна обратно.
. Ето! Вземи!- каза и подаде на Мойър малката му лъскава цигулка.
- Ама как... аз... - смути се Мойър.
- Хо хо... - засмя се Дядо Коледа- Мислиш ли, че нещо може да се скрие от Дядо Коледа? Виж, Мойър... Ти работи много добре и ние всички тук те обичаме, но... Мястото ти е в тревите, сред красивите цветя... Вече не си просто една буболечка. Имаш своята цигулка и си истински щурец! Ако си готов да се върнеш, можеш да тръгнеш с Балтазар и Гвендулка!

- Ехеей! Ето ме и мен!- затъкнал на гърба си цигулката, Мойър скочи в шейната и се настани до Гвендулка.
- Мойър! Толкова се радвам!- прегърна го щастливо Гвендулка- И да си пазиш цигулката!
- Гвендулке... - Дядо Коледа й подаде две миниатюрни флакончета. - Това е за теб! Напълно си ги заслужи!
- Цветният майски прашец и люляковият туш! - ахна Гвендулка.
- Нека ти поставя аз!- каза въодушевено Вайълет и с леки, уверени движения напури бузките й с майския прашец и постави на миглите й люляков туш. После, наклони глава, за да я огледа хубаво и каза: - Прекрасна си!
- Благодаря ти, Вайълет!- прегърна я отново Гвендулка- Благодаря ти, Дядо Коледа!

Балтазар дръпна юздите на елените и шейната потегли. Гвендулка и Мойър махаха за сбогом на Вайълет, Дядо Коледа и джуджетата, додето ги изгубиха от поглед.
На другия ден призори, Балтазар спря шейната на един хълм.
- Е, отново сте си у дома!- обърна се той към Гвендулка и Мойър.
- Няма нищо по- хубаво от родното място!- притвори щастливо очи Гвендулка, обгръщайки с очи ширналата се пред тях долина.
- Няма... - добави Мойър.
- Хей, Мойър, виж!- извика радостно Гвендулка- Това е... градина с бели рози! Вярно, не е във формата на сърце, но е итинска, прекрасна градина с бели рози!
- Можем... да й дадем формата... Какво ще кажеш?- каза Мойър- Ти тръгни наляво, аз ще тръгна надясно, ще я затворим отсреща в средата и така ще я очертаем...

- Благодаря ти, Дядо Коледааа!- извика силно Гвендулка, докато бавно летеше наляво.

- Охохоо...Елате да видите кой е тук!- подаде глава от чашката на един розов цвят търтеят Осуалд- Откачената пчела се появи и си мисли, че още е Коледа!


Публикувано от hixxtam на 30.01.2008 @ 08:35:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.09.2021 год. / 18:01:58 часа

добави твой текст
"Подаръкът на Гвендулка" | Вход | 11 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Подаръкът на Гвендулка
от vanya777 на 30.01.2008 @ 09:16:24
(Профил | Изпрати бележка)
Индииии а къде е фразата - to be contynued.

Много хубав разказ мила, плачех и се радвах с Гвендулинка...Благодаря ти!


Re: Подаръкът на Гвендулка
от vanya777 на 30.01.2008 @ 09:17:53
(Профил | Изпрати бележка)
ами да, от вълнение даже разказ написах:) какво ли не правят вълшебствата в приказките:) прекрасна е!

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 30.01.2008 @ 22:03:42
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:) Няма продължение! Продължението си остава за Гвендулка. Някой ден като я кача на компютъра, ще пусна една приказна повест, която ще е с продължения, вероятно, защото е дълга.
Радвам се, че хареса, Ваня! А пък щом те е вдъхновила и за разказ, наистина съм щастлива!:) Ще го видим, надявам се разказът!:)
Сърдечен поздрав!:)

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от vyara на 30.01.2008 @ 09:23:37
(Профил | Изпрати бележка)
Каква красива вълшебна приказка! :))))
Най-много ми харесаха моментите с капчиците обич, които правят мастилото контрастно и... да подариш за себе си нещо чрез труд и усилие.
Инди, ще разпечатам твоята приказка и ще я прочета на децата ми - те са на 4 и 5 години. Вярвам, че ще им хареса.
Поздрави и благодаря! :)


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 30.01.2008 @ 22:12:50
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря ти, Вяра! Радвам се, че хареса!:) Дано харесат и те!:) На моят- малкият спайдърменолюбител, любимата част е там, където иде реч за тревният паяк:))
Сърдчен поздрав!:)

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от miglena на 30.01.2008 @ 10:38:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Аххххх, не ми се искаше да свършва .... така се потопих в медената омая на приказнословието ти ... толкова съм у дома в твоите творения ... и много силни послания, особено това:

... Някой, някъде, трябва да даде една идея и една благословия от сърцето си за теб...

и точно такъв е животът ни като попаднем от фантазиите в материалността - първо сякаш ни окапват крилете, а после, когато срещнем приятели, които да повярват в нас, отново си ги сътворяваме ...

наслада за феичката в мен, целувки за теб, Приказнице :)))))


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 30.01.2008 @ 22:27:09
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:) Капчица от сърцето ми винаги ще лети и догонва всички красиви думи за теб и ще им дава контраст, феичке!:)
А за живота... Важното е, дори да ни блъсне и повлече шейната, да намерим сили и умение да си направим отново крилца и поне един човек, който да ни помогне да ги прикрепим на гърба си!
Целувки и от мен!:)

http://youtube.com/watch?v=QTahrYXCChI

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от miglena на 31.01.2008 @ 08:56:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:))) БЛАГОДАРЯ!!!

http://youtube.com/watch?v=16SMpTXpuuY

... а твоят сценарий е много по-приказен {}{}{}

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 31.01.2008 @ 22:14:17
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:))))) Много са хубави!:)) Не съм го гледала този филм:( :))))) Явно не са го пуснали тук още...Не може да съм го пропуснала!!! Друго- да, но анимация....!!!:)))
Ето нещо препоръчително за гледано и максимално удоволствие от гледането!:))

http://youtube.com/watch?v=VIOng07BWbM

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от miglena на 02.02.2008 @ 08:33:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Йееееее, йееее, поне три четири пъти съм го гледала

а пчеличката я има в Арена.БГ, както и още топло-топлата порция гоооолямо забавление с едни катеричоци които пеят и правят най-сладките бели на света -

Bee Movie

http://arenabg.com/details.php?id=a25c738fce620daedee25e66cae3d30abf0107b2

Alvin and the Chipmunks

http://arenabg.com/details.php?id=9b2c82340c39aba9f178f82c3b83a0f0697c5ccb

наслаждавайте се !!!

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.02.2008 @ 20:28:17
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Ооооо...Непременно ще ги видя!:))
10х!:))

Ето нещо също хубаво, което може да си намериш:

http://youtube.com/watch?v=5PlS297Yjmg&feature=related

http://youtube.com/watch?v=pe3axeFmqvM

http://youtube.com/watch?v=4Seum6nWbBM&feature=related

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от miglena на 02.02.2008 @ 20:59:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:) сега ще погледна за кави чудесийки става дума, а тук лепвам линка, който бях приготвила - може би не е точно пчеличка, но ми прилича и кадърът ме разтапя

http://moyakopnej.hit.bg/bebeta.jpg

:))))

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от miglena на 02.02.2008 @ 21:06:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
ОООоооо, тази версия на Синбад ми е от златния фонд - поне 10-тина пъти съм я гледала, оттам ми е любовта към хамаците на Фиджи ... а клипчетата са сладурански и напоследък ужасно ме разглезват - както преди престанах да чета книги и преминах на филми, усещам се че все повече преминавам на клипчета и филмите често ги въртя на бърз ход за 10-тина минути :))))))

А Мулан съм гледала преди доста време и с удоволствие ще я потърся да й се насладя отново - пълнометражно :)))))

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.02.2008 @ 22:12:58
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Аааа...много е сладурска снимката!!!:))
И на мен тази версия ми е в златния фонд!:)) Аз гледам обаче сериозно филмчетата, дума по дума и кадър по кадър!:)) Някои, ако затворя очи, мога да възпроизведа сигурно наизуст!:)) Анимацията прави човек друг, отваря сетивата за вълшебства , а и шлифова чувството за хумор. Според мен, това са филми повече за големи- не пораствайки, да порастат повече!:))

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от miglena на 03.02.2008 @ 07:57:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
!!!! Не пораствайки, растем повече - да, да да :)))))

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.02.2008 @ 22:13:29
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Да, нали? Навътре!:)))

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от radi_radev19441944 на 30.01.2008 @ 10:47:12
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Ти ме върна шейсет години назад.
Тогава у нас имаше много, много кошери и Гвендулки...
Прегръдка.


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 30.01.2008 @ 22:58:13
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Семейството ти е отглеждало пчели? Много страховит домазлък ми се виждат:)) Виж, в такъв- анимационен вариант, харесвам!:)
Но се радвам, че ти е харесала приказката!:)
Поздрав и прегръдка и от мен!

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от sineva на 01.02.2008 @ 23:13:18
(Профил | Изпрати бележка)
Инди- много ми хареса приказката.
Толкова увлекателно си я разказала...И независимо -че е доста дългичка -я прочетох на един дъх.
Поздрав !


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.02.2008 @ 00:36:07
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря ти, Синава!:) Радвам се, че хареса!
Увлекателно- приказни да са дните ти!:)
Поздрав сърдечен и от мен!

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от kristi на 02.02.2008 @ 20:43:16
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги потъвам във вълшебния свят на приказките ти, инди!

И сега- Гвендулка!!!! И Мойър. И тази градина с бели рози не във формата на сърце...Обаче....нали....

Благодаря ти за тази шепичка топлина и благост, която на някои планети се именува любов!!! :)

() () ()


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.02.2008 @ 22:17:09
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Обаче нали!:))
Благодаря ти за топлите думи, Кристи! Обичам присъствието ти в приказките ми!
Огромна градина от бели рози ти желая! Формата от теб и!:)
() () ()

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 06.02.2008 @ 23:31:20
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за тази приказка (и за много други)!
Обикновено не коментирам, но сега просто почувствах нужда... и пак... благодаря!


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 07.02.2008 @ 00:26:39
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря и аз за отзива, Vesan! Радвам се, че ти е харесала!
Сърдечен поздрав! И красиво сбъднати приказности ти желая!:)

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от Ufff на 11.02.2008 @ 08:21:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ис-кам о-ще при-каз-ки!

{}


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 11.02.2008 @ 21:56:19
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:) Пекат се!:) Някой ден.
Благодаря ти, Уфффи!

{}

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 15.02.2008 @ 07:24:16
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесна приказка !
Много ми харесва твоята Гвендулка !
ПОЗДРАВИ !


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.02.2008 @ 21:12:51
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря ти, Римоза!
Знаеш ли...със слънчевото си излъчване ме вдъхнови. Не те познавам, но ще направя една приказка подарък за теб:)
Сърдечен поздрав!:)

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 17.02.2008 @ 15:37:42
(Профил | Изпрати бележка)
Удоволстие е да те чета, Инди,
и аз ще си разпечатам приказката.
Децата заслужават да четат такива приказки!
Лека и спорна седмица!


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 17.02.2008 @ 15:50:05
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря ти, Ида!:)
Радвам се, че ти хареса!
Успешна седмица и на теб!:)

]


Re: Подаръкът на Гвендулка
от Den i nosht на 29.09.2012 @ 12:50:08
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления!:)

Нека и в Твоята Градинка винаги да има рози-без бодли!:)

Ден


Re: Подаръкът на Гвендулка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 01.10.2012 @ 00:48:32
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря ти,Ден!И за отзива,освен за всичко друго!За пожеланието също..:)Розите в градината спят,но освен мед,се търкулиха и ...дюли..:))Което е само и единствено мило!:р :))
Поздрав сърдечен!

]