- Желая те... - Откровено отрониха устните му, а капчица пот се спусна по челото му.
- Но не можеш да ме имаш - Ветрилото й се отвори с рязко премерено движение и развя плавно абаносовите й коси, като откриваше единствено две черни маслинени очи.
- Напротив. Знаеш, че мога да се справя с него веднага.
- Не смей, заклевам те - Отвърна рязко и вледеняващо студено.
- Тогава танцувай с мен... Тук... Сега...
- Ха, ти си полудял - Тя се обърна да си върви без да спира да развява ветрилото.
- Танцувай с мен... - Ръката му се спусна и грабна нейната първично и животинско, а очите му пламтяха в демонически огън. Ветрилото замръзна в жегата на лятната сиеста, а погледът й бавно се извърна. Маслиновочерните очи съзряха ръката му, погледнаха мускулите й и се спуснаха към лицето му...устните му... очите му... Тя се усмихна дяволито.
- Опитваш се да запалиш Ада - Разсмя се. - Не можеш да ме имаш... - Тя се отскубна от хвата му и тръгна да се прибира.
- Желая те! - Изрева той и се нахвърли към нея заслепен от огъня в очите му. Тя се обърна рязко към него.
Ръцете й се впиха в кожата му докато устните й отпиваха от дъха му. Дланта й премина през лицето му и дългите й пръсти, захвърлили ветрилото, се вплетоха в неговите. Стъпка назад... После две напред...
Очите не изпускаха очи, а дъхание се увиваше около дихание. Кожата пламтеше и бавно се давеше в изгаряща пот. Кракът й се впиваше в неговият, а устните й бяха жадни за него, но не можеха да го имат. Не и пред всички...
Той я водеше. Краката му приплъзваха по пода на прашната хасиенда и вдигаха прашилката на пътя който се вихреше в сладострастен порой от горещ ураган. Тя се увиваше около него, той я вдигаше, обладаваше я духовно и така я захвърляше. Тя се отскубваше от мощните ръце, а той я връщаше към гърдите си яростно и страстно. Ръцете блуждаеха, очите търсеха... Устни пресъхваха, крака приплъзваха...
Стъпка, прах, поглед, капка пот, прехапване, приплъзване, одраскване, стон, изтръгване, захвърляне, завъртане, завръщане, притискане, облизване, усещане...
По-бързо, по-яростно, по-истинско, по-първично, по-страстно, по-бързо, по-яростно...
Цигулките изгърмяха в последен акорд и тя го захвърли.
Достатъчно го използва вече.
Той не можеше да я притежава, беше просто конярче.
- Желая те... - Изстена той сякаш в агония, докато стоеше с лице невиждайки гледащо прашният път на Хасиендата.
- Но не можеш да ме имаш... - Тя разтвори ветрилото с бясно движение и косите й се раздвижиха. Докато се отдаелчаваше от агонията му устните й се разтекоха в дяволска усмивка. По тях пламтеше неговият знак.
Алената буква на неизживяна страст. Пурпурният знак на обладан похот.
Танго... Насред прашният път на Хасиендата...