автор: joanna_vas

Морето, се повдигаше на пръсти,
за да докосне вятъра в нощта.
Вълните му се плискаха чевръсти,
надскочили високата скала.

Луната непристойно се протегна,
извила гръб над синята вода.
С безгрижие в небето се излегна
и триумфираше на свобода.

Над пясъчните дюни, над морето
се претърколи с неестествен чар.
Подхвърли ситен пясък към небето
и се присмя на мигащия Фар.

Погледна към звездите любопитно.
Пречупи бялата им светлина.
Прегриза хоризонта. Непрестанно
към мене лъхаше студенина.

Нощта потъна с вятърната лодка.
Луната се превиваше на три.
По пясъка след дългата разходка,
следа от нея никой не откри...

Изтече тихата ми безнадеждност!
Ще бъда силна, както и преди.
С любов сърцето ми тупти от нежност!
Не може мрака да го победи!