автор: dr_abdul

Самоубийство
Интисар Абдългани-Египет
Превод;Абдулрахман Акра

Слънцето потъна в морето. Момчетата и момичетата, хванати за ръце, си
разменяха игриви погледи. Младоженци позираха за снимка, а малко момченце продаваше нанизи от ароматни бели цветя на младежите.
Шумът на колите заглушаваше песента на вълните. Вървях с ръце, пъхнати в джобовете на панталона. Любувах се на блестящите цветове на моста „Станли” и оглеждах хората наоколо с надеждата, че ще видя познато лице, за да ми каже кой съм. Всички бяха заети, разговаряха и никой, освен мен, не поглеждаше към потъналото в морето слънце, което вече се размиваше, оставяйки кърваво-златисти следи. Дали те бяха паднали от небето, или са изтласкани от водата? Падна мрак, заличи морето и на лунна светлина вълните изглеждаха като риби.
Видях го. Стоеше на ръба на железния мост, с намерение да се хвърли във водата. Забързах към него. Дишането ми се ускори. Побягнах. Преди да го достигна, загуби равновесие и падна. Вятърът го люлееше, танцуваше с него и от светлините на лампите то заблестя.
Достигна водата - като че ли бе копняло за този допир. Плътно се долепи, но тя не го погълна. То просто заплува на повърхността. Водата го галеше и люлееше.
В този момент ми се прииска да бъда едно зелено листо.