автор: salza

Вечерта преди да навърша четиресет
на верандата седях с цигара
когато ненадейно отнякъде се появи
един човек с една камила.
В началото вървяха мълчаливо,
но щом се озоваха в края на улицата крива
и покрайнините на града -
и двамата запяха.
За мен то бе мистерия, не песен -
с неразличими думи и мелодия виетиевата.
После във пустинята поеха
и гласовете им се извисиха и в едно се сляха
над шепота на пясъци брулени от ветровете.
Чудна бе тяхната песен -
неуловима смес от глас камилски и човешки -
образ съвършен на всички необикновени двойки.
А аз се питах: Дали е тази нощ онази,
която чакал бях тъй дълго?
Искаше ми се да вярвам, че е тази,
но в мига, когато фигурите им се стапяха в далечината,
човекът и камилата да пеят спряха
и в галоп се втурнаха обратно.
Те пред моя праг се озоваха и
със святкащи очи-мъниста в мен се взряха
и промълвиха:
Ти я съсипа. Навеки ти я заличи."