автор: krasavitsa

И рече Бог:
Да бъде всичко на тази земя
И ред, и хаос
И добро, и зло
И аромат, и смрад
И реал, и виртуал
А вие избирайте...

И рече Бог:
Дълго ще се лутате
И лутахме се,
и още се лутаме...

Ето ме – каза един, и ни се показа.
Това съм аз.
Чудете ми се, и аз си се чудя.
Пред вас съм.
С дрехи съм, но гол.
Гледам - не харесвам, каквото виждам.
Слушам - не харесвам, каквото чувам.
Отворих уста, извих глас от Бога.
Груб е гласът ми
Боли ме...

И тъй плачеше и викаше за помощ, че сам не разбираше, че плаче и вика за помощ.
Но и никой друг не разбра.

Дали устата му беше прекалено грозна, та не я чуха?
Дали плачът беше толкова отблъскващ, та никой не разбра, че е плач и се не трогна?

Поплачи, Лъчисто... както можеш...
Не всеки от нас, идвайки на този свят, го облъчва със свой поглед.
Ти го правиш.
Дали ни харесва или не, просто няма значение.
Прави го сега, докато си свободен

Защото... ще дойде време
Семето ти да отвори очи
И погледите ви да се срещнат
Тогава ще усетиш друга болка
И сам ще затрупаш с пясъците на душата си -
единствени останки от гордо извисяващи се скали -
клокочещите извори на ада й.
Сам ще станеш жертвен агнец.
Като всички нас.
И ще ликуваш от радост от това.
Като всички нас.
И ще сътворяваш лъжливи слънца и пеперуди за очите на семето си.
Като всички нас.
Амин.