автор: valka

...и без да искам гледам - въх! - умряла съм!!!
/Ма не тъй деее - да превъртя очи.../.
Що’т ощи дишам, одя, ей на - шавам си,
ама утвътре нещу мъ уби!!!

Уби ма, щото явну съм заспалаааа...
/ма не тъй деее - изобщу да заспа.../;
кат зомби нещо май съм съ забляла
и бляла съм, додету да умра!

Доде’т напрая и родя децата,
додето изпера и туй-онуй
извътрешну убзела мъ’й тривата
и тъй съм си утишла,я, айтъъъъъй!!!

От утре почвам да съ пруветрявам,
/ма не тъй де - съвсем да пруветря/,
що’т стреса кат ма перни пу китарата
направу тоз път можи да умра!

От утре съм си рекла - ши съ чистя,
/ма не тъй де - със дворската митла/.
Ши съ изровя, ора, що’т си мисля,
че приживе е лошу да умра...

Айтъй съм гу ришила!