Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 429
ХуЛитери: 7
Всичко: 436

Онлайн сега:
:: lirik1
:: pc_indi
:: malovo3
:: KBoianov
:: rajsun
:: LeoBedrosian
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩом се върна
раздел: Поезия
автор: utro

Все към извора бягах нататък...
отатък Реката
през тръстики и пръст
във едно нереално наричане
А в ушите ми
вятърът блъскаше яростно лакти
и край извора
стъпих в следата
на малко момиченце...
Едно детско краче се е спряло,
а устните-стомнички
са напили вода
и са хвърлили бяла паричка.
Още виждам в небето
засмяна една Богородичка
как е яхнала облака,
който на Змей й прилича.
Само нейната сянка ме топли,
когато притихнала
в мен се връща отново
на пристъпи болката хищна.
Някой ден ще се върна в небето
при нея
и с вихъра
ще танцуваме двете в покоите
сини и пищни.
Дотогава сама във съня си
ще търся следите й...
Откъде е вървяла, докосвайки
въздуха режещ.
По петичките бели
ще хвърлям мъниста и стихове,
ще плета за косичките -
тънички сребърни мрежи.
И когато я видя усмихната-
някъде в слънцето,
ще я грабна така
в пътешествие
с лунния вятър.
Ще се смеем над болката
злата,
проклетата,
тъмната
и ще хвърляме празнични
топки от сняг
над Земята.


Публикувано от Administrator на 30.06.2004 @ 19:20:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   utro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.10.2021 год. / 10:48:56 часа

добави твой текст
"Щом се върна" | Вход | 4 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Щом се върна
от Dimi на 30.06.2004 @ 19:34:50
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубав стиха ти, утро. Богата образност и светли чувства, подходящи за слънчево утро. Браво!


Re: Щом се върна
от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 30.06.2004 @ 20:51:04
(Профил | Изпрати бележка)
Потесаващ е стиха ти Роси ...
Нямам думи - настъхнах направо...

без думи съм ...
насълзиха ми се очите!


Re: Щом се върна
от Liulina на 30.06.2004 @ 22:28:47
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Да хубаво пишеш,но твоя стил е различен,това не значи ,че моето не е поезия,всичко което има чувство е поезия...


Re: Щом се върна
от Merian на 30.06.2004 @ 23:10:10
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
"устните-стомнички"...ето това наричам и аз хрумки и ми харесват:)

Стихът ти е прекрасен, поздравявам те.