Зърното стана по-жълто от слънце.
Крилете събудиха бури.
Мълвяха - хамбарът преял
до керемидите
и потекъл
труден.
Тревите отказаха зеления цвят -
станаха отровно проклети.
Черният певец, остарял
само остана верен:
"Зърното не е перо.
Крилете значат и бягство.
Мълвящият оглупява
в тревата гладно и страшно..."
Остава и дядо ни Одисей
да търси това, което не иска.
Победата - все в неговите ръце,
вече не храни и птица.