Когато слънце знойно, на залез затрепти,
От Вотиша хлад живителен зашепти
Сластно и жадно твоят любим те целува
И бавно луната изплува.
Теменужени ти коси, копринени
Ефирни още шеметни
Те постеля са за двама
Излъчват любов голяма!