автор: Hemu

Черна сянка вътре ми прибягна
и очите ми със сълзи се наляха.
Рано ли те срещнах, че побягна?
Чувствам се безпомощна и плаха
уморена, грешна, ала не измамна.
Вярвам - някъде ще ме изчакаш,
но дали така ще съм потребна?
Ето, съмва се, ти пак си тръгваш,
черното, мастиленото ме попива.
Искам да те спра, да ти извикам...
Глас не ми остана от провикване.
Колко още? Много ще те викам.
Въздуха тежи, души ме и гризе...
Опустях, превърнах се в разпитване.
Рано ли те срещнах, че не ме взе
или късно беше, за да има тръгване?...

(редактирано 14.05.2007г)