автор: Stasja

Тук зимата завинаги е спряла сякаш.
Бездомни, псетата край селото се сбират.
Пустеят празните дворове сгушени,
наместо с птици - с висулки ледени по стряхите.

Стадата будят хлопатарите замръзнали.
Горчиви, билките в гората зъзнат.
В очите на кръчмаря свъсен плуват
псувните снощни заедно с виното прокиснало.

Тук старците подпират със бастуни Времето.
Навъсено поглеждат зимното небе
и бързо прекосавят малкия площад, плешиви,
за да се шмугнат в кръчмата край ъгъла.

Тук никой никога не идва –
дано не разруши покоя бледосинкав.
Петлите ядни по ранина не кукуригат,
прегракнали от студ окото лунно клъвват и заспиват.

В опушените одаи жените шетат мълчаливо.
Пропуска времето и тази спирка.
И само вятърът от своето убежище
по детски на сезоните изплезва се свенливо.