автор: codilan

Часът беше 18:15ч. вече беше тъмно,крачейки по малката уличка се стараех да не отделям поглед от клошарът който малко,по-малко забързваше темпото на походката си.
Реших да се оттърва от шума на стъпките му,като пуснах музика на плеяра си.
Когато стигнах до автобусната спирка намираща се до училището ми,се пооспокоих малко.Седнах до приятната жена на спирката
и очтиво попитах дали рейса който ми трябва е минал.Госпожата ми отговори и аз отново сложих слушалките,заслушващ се в звучащата песен и седящ и чакащ да дойде абтобуса.
Не след кой знае колко дълго време рейсът пристигна,Влязох,настаних се удобно,а до мен седна жената от спирката.
След като дойде кондукторката и си платих билетчето,жената до мен ме заговори с думите:
"Ах тези рейсове бе,много овеличиха цената на билетчетата.."
Отговорих й и неусетно започнахме да разговаряме за общи неща:замърсяването на града,дупките по улиците,бездомните и т.н
Дойде време да тя слиза от автобуса,на тръгване ми каза че съм бил добро момче и да не съм обърщал внимание на думите на другите.
Не разбах кой знае колко тези думи,просто казах "чао".
След като приятната жениза слезе,аз поставих отново слушалките в ушите си,заслушах се в песента която още звучеше от плеярът ми
и подпрях глава на прозореца чакайки моята спирка...
Слязох от автобуса и на път към вкъщи се замислих в това че винаги проблемите могат да бъдат по големи, както и в това че винаги
след облака грейва слънце,след слънцето друг облак и така..