Виждам сън.По пътя, черният
Конят бял, препуска- верният,
а на коня в този ден
идва милата при мен.
Идва, идва милата
,но не е любимата.
Ех, брезичке, руска си,
пътят тесен спуска се,
а любимата е сън
във която влюбен съм.
С клонче докосни ме ти
Сякаш ме пегръщаш ти.
Свети месец.Сън и мрак.
Тя на кон препуска пак
в светлина таИнствена,
Сякаш е единствена.
Грее нейната звезда…
но я няма във света.
Хулиган съм, хулиган
от стихът-глупак и пиян
Да запазя в този смут
Своето сърце от студ
за брезичките до мен
в нелюбима ще съм в плен.