автор: iasmina

Харесвам истории, чиято развръзка е... гордиев възел. В колекцията си имам няколко такива истории, които помня... сами вижте защо.
Първа история:
Орфей и Евридика. Твърде познато, предполагам. Владетелят на подземното царство, Хадес, харесал Евридика и я отвлякал в долната земя. Неутешимият Орфей тръгнал да я дири и наистина успял да измоли от Хадес любимата си, но му било поставено условие: Евридика ще го следва към изхода, но той не бива да се обръща, а ако го стори, Евридика ще изчезне. Орфей не успял да спази условието и Евридика изчезнала. За втори път изгубил Орфей своята Евридика, като сега и Хадес не могъл да му помогне, защото и той не знаел къде е тя. Затова ще не ще, Орфей трябвало да се върне на горната земя за да продължи да живее и потеглил към изхода.
... А там го чакала Евридика!
Ето така се разсича този гордиев възел - сега вече Хадес и да иска, не може да отвлече Евридика!

Втора история:
В някакъв съвсем безинтересен български филм все пак имаше бисерче, заради което бих простила всичко на сценариста. В някакво село имало вълшебна песен, която пеели на мъртвите и така ги съживявали. Но не щеш ли, намерил се юнак, който така тъгувал от това, че любовта му към момата не била споделена, че за да я съживи в сърцето й, решил да й изпее същата песен. Оттогава песента изгубила силата си.
...И как не, щом като така била съживена любовта в сърцата на всички останали?!...
Ето така се разсича този гордиев възел: вече никому в това село не се налага да умира, но за да не се живее напразно, нужна е друга песен!

Трета история:
Фантастичен разказ, който прочетох. В него се разказва за мъж, който от самолета си вижда планина изваяна от природата като прекрасно момиче и толкова се влюбва в илюзията си, че предприема главоломно изкачване на планината с цел да стигне до езерата - очите на красавицата. Причина водеща точно към тази цел няма, освен съвсем извинителното безумие на влюбения. Път назад също няма - планината е стръмна и преодолима само нагоре. Когато пристига до езерата, вижда, че в тях няма вода, а на дъното се белеят костите на всички негови предшественици, които съвсем неметафорично са се удавили в очите на красавицата.
...А Този не може да се удави! Няма в какво! Т.е. защо?...
Този гордиев възел се разсича като съобрази човек, че момента е на своеобразно слънчево затъмнение, защото слънчевия диск е покрит от самолета на следващия мераклия, който обаче не може да се влюби, защото илюзия друга няма освен тази, която създава слънчевата корона - нейната светлина не се отразява от повърхността на... водата, а стига до дъното и се отразява от костите. Затова пък, неуспелия удавник може би ще бъде спасен!

Четвърта история:
По смисъл тя е близка до третата, въпреки че това е легендата за Медуза, която вкаменява с поглед всеки който дръзне да я погледне директно в очите. За да оцелее човек, би трябвало да наблюдава отражението на Медуза в огледална повърхност...
...То си е така - очевидното винаги е най-добре скрито, а покрова е Очарованието - същото, което е струпало костите човешки на дъното на езерата в предишната история.
А този гордиев възел се разсича... - е, много искате! - не се разсича! Понеже винаги го има, потребно е да се помни, че нищо не е такова, каквото изглежда, макар че ТО винаги си остава пред очите ни!

Гордиев възел, който не се разсича?!... Ами развържете го тогава! Не се получава? Тогава закалете Меча си и го наточете!

Постижение е човек да си представи много неща или нещата в тяхното множество, но въпрос на развито въображение е да можеш да си представиш едно нещо, но по нов начин!