автор: dr_abdul

Копнеж
Ибаа Исмаил
Превод: Абдулрахман Акра

Една кобила е светлина за сърцето.
Една кобила, която идва от
усамотението си,
за да изпълни със светлина вселената,
за да може душата да бъде неин рай
и да отмие носталгията,
да разцъфти като слънце
над водата.
Ако времето не беше откраднало
младостта ми,
щях да разстеля лудостта си
и бих позволила на душата си да открадне
твоето слънце
и твоята пролет.
Ако земята спре да се върти,
бих стояла на място,
бих замръзнала,
за да кацат птиците ти
в моите длани.
Ще протегна ръце като светлина
и сутрин в мрежи ще ловя
твоите пеперуди.
Ах ти, копнежно слънце,
ела ме вземи.
Ти... водно слънце,
което се разтваря във вятъра
като нежност и светлина,
бъди небе на душатa….
бъди небе на душатa….