какво направи ти от Човека?...
Първо ревеш до небесата...- е, това не беше съвсем подходящо, защото по това време ти нали все още си пребиваваш там?...
Т.е. рестарт: първо ревеш до бога, че "човек" била си родила, т.е. какво е чудо голямо станало, а после никаква те няма, когато отрочето ти клони да излезе от правия път! Къде беше ти, когато трябваше да осветлиш Каин, че неговия дар за Господ (то кой ли пък е той?) не е отхвърлен, но че ако не е приет, то е защото Господ толкова го бива в проумяването?... Дара на Авел Господ приема, защото му е по мярка и така е проумяем, но с дара на Каин Господ просто не знае какво да прави!... В точно този момент от театрото обаче, теб те няма на сцената, защото навярно флиртуваш с уредника по декорите, задкулисно, а?... А после, когато вече е късно, турят клеймо на Човека, та който го срещне, да го не закача?! Да се чуди човек (т.е. точно така - човекът да се чуди) що за печат е тоя, значи! Единственото обяснение, за което се сещам е, че безумният е под специалната опека свисше, а в потвърждение на същото сме чували, че човекът от ума си пати! Защото ето какво излиза в резултат на тази изпортена история: когато човекът е с ума си, той точно тогава е безумен, бе! А както знаеш, Ево, с фактите и боговете не спорят: не е ли факт, че човекът разчита на "зравия си разум" като на "моят дом е моята крепост"? Така е за-клеймен човека, че заклеймява всяко другомислие просто "по закон божи"! И никак не върви да го закачаш наистина... Както и да го погледнеш това положение, все така се и получава - че не "Авел" е човека, защото Авел обича да си кротува, да си кюта, да е без собствено мнение, а от чуждото такова все бива наранен; че човекът не е и "Сит", който пък е самото съ-мнение, въпреки че като архетип е човекът в търсене на себе си... Остава наистина Каин, който не си знае вещината, винаги се подценява, в резултат на което неизбежно греши и то непоправимо, защото мнението му на две не става, а то винаги е от вида "такова магаре нема!".
Но да знаеш, Ево, че въпреки всичко тая картинка пак ми бяга, а аз наистина подозирам някакъв фокус, за който не се говори... Нали все пак е речено, че "човек - това звучи гордо", но точно този човек ми стои като "липсващото звено" в този сценарий?! Затова се осмелявам да ти искам сметка за човешката си участ, като те призовавам - покажи ми го този човек, де!... Само не ми излизай с номера, че уредникът по декорите е моя истински небесен татко! Би било твърде човешко! О, НЕ! Точно това ли казах?!....